След като изкараха всичките ми кирливи ризи, свързани с Тошо, най-накрая (слава на Преизподнята) заключиха, че няма неразрешено външно въздействие върху него, така че да се влюби в мене. Бях спряла да рева активно, но от време на време избърсвах по някоя сълза.
Върнахме се към първоначалното обвинение. И тогава господин Велзевул реши да ме закове окончателно:
— Моля уважаемите съдебни заседатели да не вземат предвид показанията на Боряна Андреева, предвид разклатеното ѝ психично здраве.
Страхотно. Съвсем бях забравила за този аргумент, макар че Станчо ме беше предупредил съвсем честно още от началото. Всъщност, разумно погледнато, бяха прави. Ако моите показания не струваха пукната пара, доста от защитата ни се изпаряваше, предвид липсата на достатъчно свидетели. Трябваше да се издирват и викат ченгетата и криминалистите, след това пък сигурно щяха да изкарат, че шефът им е въздействал на тях, и работата щеше да се проточи безкрайно. Иди доказвай, че нямаш сестра.
— Моля да подкрепите твърденията си — отговори му обвинителят.
За момент си помислих, че може и да се отърва. Ако извикат невролозите и психиатрите, онези ще им кажат, че не съм побъркана.
— Призовавам за свидетел Фьодор Максимов.
Разбира се, чичко Федя. Тошо се обърна да го погледне, явно не можеше да повярва, че е той.
Чичо Федя не отиде веднага да свидетелства, а първо връчи на пристава наръч хартии. Явно отдавна беше събирал компроматите. След това разказа за единствения случай, когато бях дошла с махмурлук на работа, както и за караницата ми с чистачката, затова че ми беше отмъкнала батерията на джиесема. Внимаваше да не изказва предположения кое на какво се дължи, но от цялата работа излизаше, че съм особено опасна невменяема.
— Това са пълни глупости! — не издържах и прошепнах на Лилит. — Нищо ми няма.
— Тихо — изшътка ми тя. — Най-гадното тепърва предстои.
— Настоявам за пълна проверка на съзнанието — триумфално завърши господин Велзевул.
Не звучеше много опасно, но предвид предупреждението на Лилит, не разчитах особено на тази си преценка.
— Възразявам! — обади се господин Асмодей. — Осакатяването на човешко същество не оправдава доказването на факта, че не е психически обременено.
Значи ето какво бяха решили да ми правят. Спрях си въздуха съвсем съзнателно. Дано това помогне да ме пощадят.
— Възражението се приема — отсече обвинителят. — Частичното сканиране може да докаже вменяемостта на свидетелката.
Поех си болезнено въздух, гърлото ми се беше свило.
— Лилит, това хубаво ли е? — попитах я шепнешком. Но ме прекъснаха.
— Моля съдията, Негово Имперско Величество, да разпореди частичното сканиране.
За пръв път от началото на процеса Луцифер погледна към мен. Почувствах се като светулка, застанала на брулен от вятъра хълм. Вихърът на мисълта му облъхваше всяка клетка в мозъка ми, сякаш самият той трябваше да прецени предварително резултата, преди да ме прати при специалистите си.
— Разпореждам частично сканиране на съзнанието с цел установяване на психическото състояние на свидетелката. Заседанието се разпуска.
Той удари с церемониалното чукче по съдийската маса.
— Следващо заседание ще се проведе утре по същото време. Никой от свидетелите да не напуска планетата до приключване на делото.
Последваха още два удара с чукчето и едва тогава тълпата започна да се разпръсква.
Тошо тръгна към изхода почти веднага, без даже да ме погледне.
— Моля ти се, изчакай ме! — извиках аз след него. — Може би ще ми дадат минутка да ти обясня.
— Тодоре, стой на място! — разпореди се Лилит. — Или предпочиташ да ѝ кажа за твоите тайни желания?
— Аз нямам тайни желания — вяло ѝ отговори Тошо, без да се обръща.
— Какво ще кажеш за желанието ти за тройка? При това с друг мъж? — невинно попита Лилит.
За момент забравих за това, което щяха да ме правят, и се захилих. Ама той сериозно ли?
— Бях пиян — започна да се оправдава Тошо. — Случайно ми е минало през ума.
— Едва ли е толкова случайно, щом си го припомняш поне веднъж на ден — контрира го Лилит.
Тодор измърмори нещо и тръгна да се отдалечава в тълпата.
Аз го последвах.
— Ти стой тук, с тия двамата — посочи ми тя дяволите. — Изчакайте Станчо пред залата. Аз ще се оправя с него.
Висяхме четиримата със Станчо и дяволите като идиоти в продължение на поне час. Ако само ми бяха дали половината от това време, сигурна съм, че щях да успея да се защитя пред Тошо. Но адската бюрокрация имаше други планове за мен.