— Момчета, мноу съм пияна, ама тоя ни гу щъ! — извиках, след като успях да се отскубна от прегръдката на досадника. Двама от студентите отидоха да си поприказват с него. Не знам какво направиха, но след като приключиха, той вече не се виждаше никъде.
Останалите пък ме заразпитваха кого съм си харесала в такъв случай. Аз се дърпах, не казвах, опитвах се да отклоня въпросите, а в главата ми все се въртеше образът на Тошо. Тогава Станчо като най-трезвен успя да разчете неизказаното и го сподели с всички. Моментално чашите бяха напълнени пак и се вдигна тост за Тошо, докато аз през цялото време ги молех да мълчат. В крайна сметка те млъкнаха, но всички в кръчмата вече знаеха, че „Боряна харесва Тодор“. Също като в детската градина.
Тръгнахме си в малките часове, като Станчо и Данеел дойдоха да ме изпратят до общежитието. После се наложи и да ме напоят с водичка, да ми свалят дрехите и да ме напъхат в пижамата ми, като аз по-скоро им пречех, отколкото да им помагам. Никой от двамата не се и опита да ми се натрапи, нито пък аз — на тях, нищо че бях крещяла и викала на масата. Те ми обясниха, че това било, защото не са инкуби, но аз имах много по-добро обяснение. Просто не бяха високи 1,70, нямаха очила, нито дълга черна коса.
Следващия петък, тъкмо преди да започнат часовете, в стаята ми ме чакаше господин Асмодей. Щом го видях, загубих ума и дума — макар да предусещах, че за него не би било особена трудност да влезе в заключената ми стая, друго беше да го установя на практика. За разлика от Станчо, той се направи, че не вижда какво си мисля, и изчака да ми мине шокът, преди да каже:
— Госпожице Андреева, дойдох да говорим по работа. Ще се наложи да ви помоля да поемете още две допълнителни групи за неопределено време.
— Ами, добре, ще ги взема — казах след кратко колебание. — По кое време искате да са часовете?
— Дайте си програмата и ще изберем часове. Станчо ще ви помогне да уредите формалностите с ръководството.
Чудничко. Бяха ми оставили уговорката на зали, помислих си, докато ровех в чантата си за програмата. А може би трябваше да се занимавам и с документите? Да не се казвам Боряна Андреева, ако не оставя на Станчо да се оправя с повечето досадни глупости. Спомних си, че господин Асмодей най-внимателно ми чете мислите, едва когато го видях да ми се усмихва лукаво. Очевидно му харесваше това, че съм решила да накисна Станчо да свърши работата, което малко ме притесни.
Двете нови групи бяха също толкова старателни (както и демонични), колкото и първата. В едната дори имаше момиче. Доста красиво момиче при това, макар че се постарах да не ѝ завиждам. Те също говореха български, но не се опитваха да се сприятеляват с мен. И по-добре. Досегашните ми демонични приятелства напълно ми стигаха.
Веднъж, когато бях имала четири последователни часа с двете нови групи, се почувствах абсолютно смазана и неспособна да разсъждавам. Заключих лабораторията, взех си нещата от кабинета и тръгнах към изхода.
Докато вървях към спирката в тъмнината, наоколо беше тихо и от време на време се чуваше шумът от листата, които вятърът подмяташе по улицата. Тъкмо заобикалях сградата на университета, когато някъде около мен се чу хлипане. Звучеше като момиче. Запалих фенерчето на телефона и тръгнах да се оглеждам откъде идва.
Върху един бордюр отстрани на сградата беше седнала новата ми студентка и плачеше. На главата ѝ се забелязваха чифт елегантни рогца; явно беше решила да спре с прикритието или пък беше излязла извън контрол.
Полата ѝ беше цялата изгорена от сълзите ѝ, които явно представляваха някаква киселина. Накарах химика в мен да млъкне и внимателно я приближих.
— Лилит, добре ли сте? — попитах я предпазливо.
— Не-е-е — изплака тя, след като забеляза, че съм аз.
Подадох ѝ мълчаливо пакетче кърпички и седнах до нея на бордюра, като изгасих фенера.
— Благодаря ви, госпожице. — Тя ги пое машинално и се зае да попива киселината от лицето си. Очите ми полека започваха да свикват с тъмнината и вече забелязвах очертанията на тялото ѝ, свито върху бордюра.
— Успокойте се и после може да ми разкажете — насърчих я аз.
Лилит кръстоса крака, взе дамската си чанта и извади нещо оттам.