За двете щастливи петачета
Грузинска приказка
Живеел един сиромах. Толкова беден бил, че жена му и децата му можели само да мечтаят за парче хляб. Вдигнал се веднъж сиромахът, простил се със семейството си и тръгнал да търси работа.
Дълго скитал, дълго търсил работа и на края се ценил за ратай при един търговец за двадесет рубли на година.
Търговецът много обикнал ратая за усърдието и честността му. Изслужил ратаят една година и казал:
— Плати ми, господарю, вече година как ти работя, трябва да помисля и за семейството си, в голяма немотия го оставих.
Досвидели се двадесетте рубли на търговеца и той рекъл:
— Какво да ти дам? Двадесет рубли според уговорката или две щастливи петачета?
Ратаят помислил и отговорил:
— По-добре ми дай две щастливи петачета.
Търговецът казал:
— Сега заминавам по търговия, ще мина и през твоя край и ще занеса двете петачета на семейството ти.
Ратаят се съгласил и изпратил по търговеца двете петачета, а сам останал да работи още една година.
Търговецът тръгнал на път. Гледа — в един град продават една котка.
— Котка за две петачета — викат, — котка за две петачета!
Търговецът решил да купи котката за двете петачета. Купил я и поел нататък. Пристигнал в друг град, гледа — щом хората наредят богата трапеза и я отрупат със скъпи ястия, веднага притичват огромни плъхове, нахвърлят се на трапезата и унищожават всичкото ядене. Хората ги пъдят, бият ги и с тояги, и с пръчки — не, по никакъв начин не могат да се справят с плъховете.
Търговецът пуснал котката, тя се стрелнала и удавила всичките плъхове. Царят на този град много се учудил, никога още не бил виждал котка, и помолил търговеца да му я отстъпи. Търговецът се опрял:
— Не мога — котката е чужда, не е моя!
Не, царят не го оставял на мира:
— Вземай каквото искаш, купи на собственика друга котка, само ми остави тази.
Най-сетне склонили търговеца, дали му безчет бисери и скъпоценни камъни, натоварили всичко на магарета, на камили и го изпратили.
Търговецът закарал на жената на ратая цялото това богатство и рекъл:
— Твоят мъж го изпрати.
Не щели да му вярват нито жената на ратая, нито децата; струвало им се, че това е сън. Търговецът се върнал в къщи и казал на ратая:
— Видях вашите, здрави са всички. — Но не казал, че им е закарал такова богатство.
Изтекла и втората година, ратаят пак помолил да си уредят сметките, ала търговецът не искал да изпусне такъв честен и добър работник. И пак казал:
— Какво да ти дам — двадесет рубли според уговорката или две щастливи петачета?
Ратаят помислил и рекъл:
— Дай ми две щастливи петачета.
Търговецът отново тръгнал по търговия и взел със себе си двете петачета на ратая, за да ги предаде на семейството му, като ги затънал отделно в една книжка. Върви търговецът, гледа — в един град продават огледало, викат:
— Огледало за две петачета! Огледало за две петачета!
Търговецът купил огледалото за двете петачета на ратая и тръгнал нататък. Пристигнал във втори град, а в този град живеел един цар.
Царят се женел. Поканили и търговеца, като богат и знатен човек. Дошъл търговецът и гледа — облекли царя, пременили го, донесли му тас с вода и той се оглежда в нея, като в огледало.
Видял това търговецът, донесъл огледалото и го подал на царя. Царят се учудил:
— Какво е това?
Не знаел царят, че на света има огледала. Замолил търговеца:
— Отстъпи, отстъпи ми това огледало, вземи за него каквото искаш.
Търговецът отстъпил огледалото. За това огледало царят му дал несметни стоки и животни.
Търговецът закарал и това богатство на жената на ратая, привършил си работите, върнал се в къщи и казал на ратая си:
— Бях у вас, всички са здрави, занесох им, каквото поръча.
Само че пак не казал какво богатство им е закарал.
Минала и третата година. Ратаят решил да си върви при своите в къщи и помолил да си уредят сметките, а търговецът пак казал:
— Какво да ти дам: двадесет рубли според уговорката или две щастливи петачета?
— Две щастливи петачета — отговорил ратаят.
Търговецът се зарадвал и рекъл:
— Ела, ще те науча на три неща; ще ти свършат работа в живота, с добро ще ме споменаваш: първо — когато вършиш по пътя, каквото и да намериш, вдигни го, занеси го в къщи, зарови го до прага; второ — който и да те моли, не казвай, че знаеш откъде е то; и трето — на никого не откривай сърцето си.
Търговецът освободил ратая си, дал му много подаръци и на прощаване му казал още:
— Когато ти е трудно, съобщи ми, ще ти помогна.
Мъчно му било на сиромаха да напусне господаря си, ала много му се искало да види своите. Сбогувал се и си тръгнал.