Върви, гледа — на пътя се търкаля нещо пъстро. Не го вдигнал, забравил какво му казал добрият господар, а като отминал — спомнил си, върнал се и го вдигнал; гледа — змийска опашка, взел я, мушнал я в пазвата, занесъл я в къщи и я заровил до прага. Само че сиромахът не познал своя дом: на двора се издигала разкошна голяма къща. Влязъл и попитал:
— Какво е това, откъде е?
Разказали му, че търговецът им докарал толкова богатства.
Тогава ратаят разбрал, че търговецът го изпитвал, когато го питал колко иска за труда си, че не само по две петачета е отнасял на семейството му; разбрал, ала нищо не казал на хората си.
Всички му се радвали, милвали го, питали как е изкарал трите години на чуждото място. А сутринта, като станали, гледат — за една нощ до прага им израсла висока топола, цялата отрупана с бисери и скъпоценни камъни.
Жената попитала мъжа си:
— Какво е това, откъде е?
Мъжът не й казал, скрил как и от какво е израсла тополата до прага им.
А в този град живеел един княз. Много завидял той, че сиромахът, бившият ратай, е забогатял толкова, че е облечен най-добре в целия град, че носи сребърен пояс, какъвто никой няма, и всички само него гледат и за него говорят. Решил на всяка цена да унизи честния и добър човек. Направил голям пир, поканил гости, а на слугите наредил:
— Не слагайте нито един нож на трапезата!
Седнали всички, поднесли им всякакво ядене — варено и печено, гледат гостите — на трапезата няма нито един нож! От всички страни се разнесли викове: „Нож, нож дайте!“
Станал тогава бившият ратай, извадил кинжала си и го подал на стопанина. Князът взел кинжала, погледнал го и казал:
— Какво е това? Кой ти е дал този кинжал? Това е кинжалът на баща ми, кога си го откраднал?
Засрамил бившия ратай, опозорил го пред всички гости. Но сиромахът не простил на княза обидата, подели спор и решили така: ако князът узнае от какво е и как е израсла онази скъпоценна топола — и кинжалът ще бъде негов, и всичко, което докосне три пъти с ръка, също ще бъде негово; ако не узнае — и кинжалът, и целият имот ще си останат на сиромаха.
Съгласили се, определили срок: ден, час — всичко уговорили.
Князът подкупил една бабичка-вещица и я пратил при жената на честния човек да разбере как и от какво е израсла тополата, научил я какво и как да говори, обещал й много подаръци.
Вещицата отишла в щастливото семейство, поздравила стопанката със сладки думи, прикоткала я, заразпитвала я — от какво и как се е появила тополата.
Главата на стопанката се завъртяла от сладките думи на вещицата и тя обещала да научи всичко от мъжа си.
През нощта, когато всички заспали, жената започнала да пита мъжа си:
— Ако ме обичаш, кажи ми как израсна тополата?
— Остави ме, жено, не ми е до това сега, пък и защо ти е да знаеш. Не е твоя работа — казал мъжът.
— Как така — не е моя работа? Може би аз изобщо не съм ти жена, че не искаш да говориш с мен? Или съм ти враг, та толкова ми нямаш доверие?
Разсърдила се жената на мъжа си, скарала се с него, докарала го дотам, че го принудила да й разкаже всичко, както си било.
Жената се зарадвала, замилвала мъжа си:
— Колко си добър и хубав, ето такъв мъж обичам.
Старата вещица пак дошла на гости. Пак така любезно и сладко заговорила на стопанката и я заразпитвала за тополата.
Жената й разказала всичко, което изкопчила от мъжа си. Бабичката се зарадвала, затекла се при княза да му разкаже за сполуката си и да получи обещаната награда.
Князът узнал всичко, зарадвал се, зачакал кога ще пипне цялото богатство на бившия ратай и дори обещал на хитрата бабичка, че ще й даде да обере един път скъпоценните камъни от тополата.
А сиромахът изпратил човек да каже на търговеца за бедата му. Търговецът за миг се приготвил и тръгнал да помогне на бившия си ратай.
Князът наумил, че търговецът дошъл и го настанил отделно, за да не би да помогне на своя човек. Ала търговецът надхитрил княза и не му позволил да напакости на ратая, който толкова честно му работил три години. Взел търговецът една котка, милва я и приказва, ама по-силно, за да го чува бившият ратай в съседната стая:
— Писано, нали ти казах да не откриваш на никого сърцето си? Слушай, писано, и запомняй: утре, като дойде князът и попита откъде е кинжалът, кажи му — разбойници убиха в гората баща ми и оставиха този кинжал в сърцето му, и ако кинжалът е твой, то, види се, ти си убиец и на баща ми. Писано, щом князът тръгне по стълбището и три пъти докосне перилата, блъсни го, отрежи му три стъпала с перилата, хвърли му ги и викни: ето ти всичко, което ти докосна три пъти, а повече нищо не ти се полага! Чу ли, писано, разбра ли?