Бившият ратай слуша търговеца и всичко запомня.
Настанало утрото. Князът се появил в определеното време. С него дошли и безброй хора — князът се бил изпохвалил на всички, че принудил ратая да му даде цялото си богатство. Взел князът в ръце скъпия кинжал и започнал:
— Слушайте всички, нека каже той — откъде има кинжала на баща ми, ако не го е откраднал?
Ратаят не му дал да се доизкаже:
— Моя баща го убиха разбойници, а този кинжал оставиха в сърцето му; види се, князът е бил убиецът на баща ми, щом кинжалът е негов!
Всички зашумели, заприказвали, спомнили си, че наистина разбойници убили бащата на сиромаха.
Князът разбрал, че работата му става лоша, че губи, втурнал се към къщата, затекъл се по стълбището и закрещял:
— Според уговорката този дом е мой и никой не може да ми го отнеме.
Ратаят блъснал княза, за миг отрязал три стъпала, хвърлил му ги и казал:
— Ето ти три стъпала, стигат ти, повече нищо не си заслужил!
Князът паднал, гледа — само три стъпала му останали. Всички хора го заобиколили, започнали да го ругаят, да го проклинат, че обвинявал честния човек в кражба, искал да го опозори пред целия народ и дори смятал да присвои богатството му. Уплашил се князът, онемял от срам и страх, забравил и за тополата, и за всичкото богатство, зачудил се как да си иде. Взели кинжала от княза, върнали го на собственика му.
А князът едва не потънал в земята от срам. Офейкал, без да се обръща.