За лисицата
Грузинска приказка
Лисицата лежала под едно дърво. Върху гърба й паднало едно листо. Скочила лисицата, побягнала, а насреща й вълкът:
— Лисанке, какво става?
— Какво става ли? Земята се събаря, небето пада!
— Кой ти каза?
— С очите си видях, с ушите си чух! — и хукнала.
— И аз идвам с теб! — казал вълкът.
Бягали, бягали — насреща им мечката.
— Вълчо, къде бягаш, какво става?
— Какво става ли? Земята се събаря, небето пада!
— Кой ти каза?
— Лисицата.
— Лисанке, а на теб кой ти каза?
— С очите си видях, с ушите си чух!
— И аз идвам с вас!
— Да бягаме!
Бягали, бягали — насреща им козелът.
— Мецано, какво става, къде бягаш?
— Земята се събаря, небето пада!
— Кой ти каза?
— Вълкът.
— Вълчо, а на теб кой ти каза?
— Лисицата.
— Лисанке, а на теб кой ти каза?
— С очите си видях, с ушите си чух.
— И аз идвам с вас!
— Да бягаме!
Бягали, бягали, срещнали още овена и петела, и на тях казали същото, и те хукнали. Събрали се така и поели заедно лисицата, вълкът, мечката, козелът, овенът и петелът. Надвечер стигнали до една мелница и решили да нощуват в нея. Влезли и насядали: първо лисицата, след това — вълкът, мечката, козелът, овенът и последен — петелът. Лисицата станала и казала:
— Аз съм възрастна, вълкът е възрастен, мечката е възрастна, козелът е възрастен, петелът тук е най-младият.
Нахвърлили се върху петела и го разкъсали на парчета. Когато привършили, лисицата пак станала:
— Аз съм възрастна, вълкът е възрастен, мечката е възрастна, козелът е възрастен, овенът тук е най-младият.
Нахвърлили се върху овена, разкъсали и него на парчета. Месото изяли, а тлъстината прибрали в една делва. Привършили, лисицата станала и започнала:
— Аз съм възрастна, вълкът е възрастен, мечката е възрастна, козелът тук е най-младият.
Хванали козела, разкъсали го, месото изяли, тлъстината сложили в делвата. Лисицата пак станала:
— Аз съм възрастна, вълкът е възрастен, мечката тук е най-младата.
Вълкът и лисицата подлегнали мечката. Започнала борба, блъскат се, търкалят се по земята, дърпат се един друг, не могат вълкът и лисицата да надвият мечката!
Били се, борили се, все пак мечката изнемощяла. Вълкът и лисицата я убили, одрали й кожата, сварили месото, а тлъстината сложили в делвата. Напълнили я догоре.
Мечешкото месо стигнало на вълка и лисицата за една седмица. Когато изяли всичкото месо, вълкът поискал да започнат тлъстината, а лисицата се разсърдила:
— Много сте лакоми вие, вълците! Потрай, нали знаеш, че колкото повече стои тлъстината, толкова по-вкусна става; ще почакаме още една седмица, тогава ще я изядем.
Вълкът се съгласил. Лисанка всяка нощ се промъква до делвата, издърпва тлъстина, наяжда се до насита, а вълкът умира от глад.
Изминала седмица, лисицата изяла всичката тлъстина.
— Хайде вече да отворим делвата — казал вълкът.
— Добре — отвърнала лисицата, — само че вълчата лапа е по-щастлива, отвори я ти.
Качила се на прозорчето, пуснала вълка до делвата. Отворил я вълкът, а тя празна.
Разярил се, хвърлил се към лисицата, а тя през прозорчето — скок! — и избягала. Вълкът се втурнал подире й.
Лисицата бяга, вълкът я гони, дотичали до гората. Лисицата се мушнала вътре, провряла се мигом между две дървета, вълкът се затирил след нея и заседнал там — ни напред, ни назад. Лисанка се обърнала, погледнала вълка и избягала още по-далеч. А той дълго се мъчил, дълго се дърпал, докато се измъкне от дърветата.
Веднъж вълкът сякъл дърва в гората, гледа — наблизо тича лисицата, замахнал с брадвата и отсякъл опашката й. Зарадвал се: „Сега ще те намеря, няма да се скриеш!“
Безопашатата лисица избягала и срещнала приятелките си.
— Добре си ти, лисо, я виж колко си напълняла! — рекли те.
— Откъснете си опашките, ще напълнеете и вие.
— Как да си откъснем опашките? Ако знаем — на драго сърце!
— Да вървим, ще ви науча.
Лисанка завела приятелките си на реката; всички лисици пуснали опашките си във водата и ги държали там през цялата студена зимна нощ. До сутринта опашките замръзнали и останали в реката.
Вълкът научил за това и се смутил:
— Как сега ще позная измамницата?
Мислил вълкът, мислил и измислил: опънал над реката въжен мост и си дума: „Лисиците ще минат по моста, той ще ги издържи, само моята измамница няма да издържи и ще се скъса — тя е най-тлъста“.
Така и станало. Мостът издържал всички лисици, но когато на него застанала нашата лисица, се скъсал и тя паднала във водата. Вълкът се затекъл и я хванал.
Завлякъл я в къщи, допрял ножа до гърлото й, ей сега ще я заколи, а лисицата вика: