— Писан-шарен-докаран, писан-шарен-докаран!
— Какво викаш, лисо? — пита вълкът.
— Нищо. Ах ти, мърльо такъв, свършвай вече, коли ме по-бързо!
— Не, кажи какво говореше!
— Ами говорех, че мога така да те разхубавя, че да станеш най-големият хубавец на света.
— А как ще ме разхубавиш?
— Пусни ме, тогава ще ти кажа.
Вълкът пуснал лисицата. Тя го накарала да донесе брадвата, да я нажежи до червено на огнището. Вълкът изпълнил всичко. Лисицата взела брадвата и казала:
— Сега легни, аз ще търкам брадвата по врата ти, а ти говори: „Писан-шарен-докаран, писан-шарен-докаран“.
Вълкът легнал. Лисицата взела брадвата, търкала я, търкала я по врата му и изведнъж му отсякла главата.
Всичкото имане на вълка останало за лисицата.
Ако всичко това е лъжа, нека да не ни хване никаква болест.