Ангел Каралийчев
Гулчечек
Татарска народна приказка
В тъмната гора преди много години живеела една вещица, която вършела на хората само големи злини и окото й не мигвало, когато й се паднело някого да погуби.
Вещицата имала един син. Веднъж той слязъл от гората в село го да се поразходи. Там срещнал една девойка на име Гулчечек, която много му се понравила, и той през същата нощ се промъкнал тихичко в нейния дом, запушил й устата да не вика, метнал я върху коня си и се втурнал към гората при своята майка — вещицата. Там заживели тримата заедно: Гулчечек, вещицата и нейният син.
Веднъж младият жених потеглил на далечен път, а невестата си оставил при вещицата. Гулчечек останала при злата старица и много й домъчняло за родното село.
— Пусни ме, моля ти се, да ида на гости при майка си и баща си. Много ми е тежко тука.
— Къде ще вървиш? — извикала вещицата. — Няма да те пусна! Стой тука!
И за да не избяга от къщи младата невеста, свекървата залостила вратата и прибрала ключа в пазвата си.
Една вечер вещицата настанила снахичката си в леглото и тихичко се измъкнала в гората, като забравила вратата отключена. Гулчечек станала и щом видяла, че вратата е отключена бързо си облякла дрехите, наметнала покривалото на главата си, изскочила навън и побягнала през тъмната гора към своето село. Трябва да ви кажа, че преди да тръгне, тя надникнала в затоплената пещ, където вещицата току-що метнала да пече три квасени питки. Извадила ги, пуснала ги в една торбичка и с тях тръгнала. Бягала, бягала, сетне бръкнала в торбичката и започнала да вади питките една след друга и да ги яде. По едно време се върнала вещицата. Втурнала се през отворената врата вкъщи и що да види — снахичката й побягнала, а от питките в пещта нищо не останало. Разлютила се злата старица, три пъти плеснала с ръце и мигом се превърнала в страшен вълк. Вълкът помирисал насам-нататък — подушил дирите на побягналото момиче и се втурнал да го гони. Захванал да ръмжи:
Гулчечек чула отдалеко хрипкавия глас на вещицата, бръкнала в торбичката, но вътре не намерила никаква питка, защото набързо ги била изяла и трите. С какво да залъже свекърва си, която, задъхана, я наближавала?
— Къде да се скрия? — извикало момичето и се озърнало. Наблизо й се мярнало едно старо, разклонено дърво. Втурнало се към него и протегнало ръце:
Домъчняло на старото дърво за Гулчечек. То разтворило широко хралупата, в която зимно време катеричката си криела орехите, а денем долитала една кукумявка и там си почивала. Гулчечек се пъхнала в тъмната хралупа и притихнала.
По едно време под дървото дотърчала вещицата. Захванала с нокти да дере земята. Вдигнала голям вой и рев. Цяла нощ все под дървото се въртяла и не се отдалечавала. А Гулчечек притаила дъх и там останала. Щом съмнало и изгряло слънцето, вещицата се изплашила от светлината и избягала в тъмната гора.
Тогава Гулчечек се измъкнала от хралупата, поклонила се с благодарност на старото дърво и тръгнала по-нататък. А вещицата дочакала втората нощ и когато се спуснала тъмнината, пак се превърнала на вълк и се втурнала по следите на побягналото момиче. Вълкът подушил дирите на Гулчечек и заскърцал със зъби:
Гулчечек чула заканата на вещицата и прималняла от страх. Заоглеждала се насам-нататък. Насреща й се ширнала равна полянка, а сред полянката видяла малко бистро езеро. Наближило момичето до езерото и захванало да му се моли:
На езерото домъчняло за злочестото подгонено момиче и то мигом решило да го спаси. Развълнувало се, зашумяло и отвсякъде го обкръжило с дълбока вода, тъй че вещицата не успяла да се доближи до девойчето. Вълкът цяла нощ драскал камъните на брега с нокти, надавал грозен вой, зъбил се, но Гулчечек не стигнал. Щом настъпило утрото и се показало слънцето, настръхналият вълк подвил опашка и се мушнал пак в гората. Тогава езерото прибрало отново водата си на старото място и девойчето тръгнало по сухия бряг. То се обърнало към езерото, благодарило му за спасението и тръгнало към родното си село. Вървяло, вървяло, додето слънцето превалило далеко зад планината и пак се скрило. Настанала нова нощ. С голяма мъка Гулчечек се измъкнала от тъмната гора. Далеко някъде съзряла своята родна къщурка и се втурнала към нея. Тя вече смятала, че се е отървала от вещицата, но изневиделица страшният вълк за трети път изскочил от гората и се втурнал към нея: