Выбрать главу

Дигнали се царските хора, полетели с коне, прехвърлили девет граници и се намерили в широката ливада на десетата държава. Там видели мъничките цветенца, откъснали ги, скътали ги в една кърпичка и бързо се върнали назад при своя цяр. Щом царят разгънал кърпичката, пред него се изправил напетият юначага.

— Е, Синя риза, можа ли да се укриеш от мене? — попитал го царят.

— Първия път не можах. Позволи ми, царю, още веднъж да се скрия.

Царят кимнал с глава.

— Може! — рекъл той.

Синя риза — наопаки шита докато стоял пред царя, бил напет юначага, но щом се втурнал по двора, мигом се превърнал в черна катеричка, додето се промъкне под вратата, станал бял хермелин и щом хукнал през нивите, само ушите му стърчали, той бил вече заек. Бягал що бягал, преминал границите на девет държави, прехвърлил се в десетата и там се спрял пред едно езеро, което било покрито с мъх. Отгоре мъх, а отдолу вода. Скочил във водата и за един миг се преобразил на риба костур. Добрал се до самото дъно на езерото и там останал.

На другата сутрин царят отново бръкнал в чекмеджето, извадил вълшебната книга и започнал да нарежда:

— Докато беше пред мене, той стоеше като напет юначага, по двора изтича като черна катеричка, под вратата се провря като бял хермелин и из нивите видях само заешките му уши Потъна през девет царства в десето, там се преобрази на риба костур и се потули в дъното на езерото, покрито с мъх. Хей мои ратаи, по-скоро идете през девет царства в десето. Почистете мъха от езерото, хванете рибата!

Както заповядал царят, тъй направили царските слуги. Прехвърлили девет граници, отишли в десетата държава. Намерили езерото, почистили всичкия мъх, хвърлили мрежа в дълбоките му води, измъкнали рибата костур, загърнали я в една кърпичка и бързо я отнесли на своя цар.

— А бе, Синя дреха — наопаки шита, май че и втория път не можа да се скриеш от мене! — извикал царят, когато младият мъж от риба се превърнал пак на човек и се изправил пред царските очи.

— Господарю, позволи ми да се скрия още веднъж. Царят бил в добро разположение и махнал с ръка.

— От мене да мине! — викнал той.

Момъкът докато стоял пред царя, бил напет юначага, изтичал по двора като черна катеричка, промъкнал се под вратата като бял хермелин, хукнал през полето като заек, преминал девет царства, отишъл в десетото и спрял пред един много стар дъб, който с корените си навлизал в земята, а върховете му стигали до небето. Заекът чевръсто се метнал нагоре по върховете на дъба. Там той се превърнал в игла, набил се под кората на клона и затихнал. Тъкмо в туй време отнякъде долетяла птицата Нагай и с дъха си усетила, че под кората на дървото има човек.

— Кой се е потулил тука? — попитала тя.

— Аз! — отвърнал Синята дреха.

— Защо си се наврял под кората?

— Крия се.

— От кого?

— Ние с царя познавач играем на криеница. Аз бягам, а той ме търси и намира. Ако и този път ме намери, ще ми отреже главата.

— Аз мога да ти помогна — рекла птицата.

— Скрий ме, добра птичко! До края на живота си ще ти бъда благодарен.

Тогава птицата Нагай го превърнала в мъничка бълха, прибрала го под крилото си и отлетяла към двореца на царя познавач. Влязла през отворения прозорец, затрепкала с крила и изтърсила бълхата в пазвата на царя, който още спял. Щом се пробудил и си измил очите, царят разтворил вълшебната книга и започнал да говори:

— Напреде ми той беше напет юначага, по двора тичаше като черна катеричка, под вратата се промъкна като бял хермелин, хукна през полето, вече превърнат в заек, отиде през девет царства в десетото, стигна големия дъб, който е пуснал корените си в земята, а с върховете си стига небето. Там заекът се изкачи нагоре, превърна се в игла и се навря под кората на най-горното клонче.

— Идете по-скоро, мои ратаи, отсечете дъба, който е израснал през девет царства в десетото, изгорете го и намерете игличката!

Втурнали се царските слуги, намерили дъба, отсекли го, всичките му клони превърнали на пепел, но никаква игла не намерили. Върнали се пак при царя с наведени глави:

— Не намерихме Синята дреха — наопаки шита!

— Как тъй може да я няма! — гневно извикал царят.

— Няма я и туйто!