Царят излязъл ядосан на прозореца и се провикнал:
— Хей, Синя дреха — наопаки шита! Заповядвам ти, яви се пред очите ми!
А бълхата отговорила с тънко гласче под царската брада:
— Ще се явя, но по-напред събери генералите си! Царят, като чул гласчето, захванал да се оглежда. Въртял се насам-натам, но Синята дреха никъде не се виждал.
Отново погледнал големият познавач през прозореца и пак се провикнал:
— Синя дреха, излез пред мене!
— Ще изляза — отговорила бълхата, — но искам най-напред да събереш генералите си и пред тях да ми припишеш половината си царство, защото те познавам и не ти вярвам. Ти можеш да ме измамиш, ако няма свидетели!
Царят отстъпил, защото нямало какво да прави. Повикал генералите си и пред тях написал царски указ, с който отстъпил половината си царство на Синята дреха.
— Сложи му печат! — извикало гласчето изпод брадата. Щом царят ударил печата, изневиделица бълхата скочила на земята и се превърнала в напет юначага.
— Ето ме и мене! — извикал Синята дреха — наопаки шита посегнал с десницата си и прибрал царския указ. Прибрал си го в джоба и си тръгнал.
От този ден царят престанал да играе на криеница със своите поданици.