Бихме сбъркали да хвалим Флобер за неговите остри думи срещу съвременния свят, за усета към отрицателното в буржоазната действителност, както и да го укоряваме, че не е имал стабилни политически възгледи и е странял от обществения живот на своето време. Ако търсим в него трибун и мислител, който използва художествената форма, за да внушава идеи и мисли, ще бъдем разочаровани. Поведението и съжденията му в таза насока са предимно негативни. Неговите утвърждения се трупат на полюс, считан дотогава за обслужващ други полюси — на страната на изкуството. Поколението на Флобер прави от изкуството обществена позиция, предпочитано, дори единствено възможно поведение при обезценението, настъпило с триумфа на буржоазията.
Смъртта в 1880 г. го заварва пред нови планове — замислял исторически роман, нов роман, на съвременна тема. Все същото колебание между достойната тема на миналото и задължението към настоящето, за което също може да се пише достойно, макар че това струва нечовешки усилия.
„Мадам Бовари“ е дебютът на писателя, фактически първото му публикувано художествено произведение. Към разработването на този сюжет Флобер бил подтикнат от своите приятели Дю Кан и Буйе. Непосредствено преди голямото пътуване на Изток те изслушали първия вариант на „Изкушението на свети Антоний“. Били единодушни в оценката — Флобер трябвало да потисне романтическата наклонност и да се заеме с обикновен сюжет. Той се оказал под ръка — историята на един обикновен човек, лекар, ученик на баща му, чиято втора жена направила дългове и сложила край на живота си. История, взета от всекидневието, както сюжетът на „Червено и черно“ на Стендал. В 1851 г. Флобер се заема с романа. Голямото му желание било да покаже на своите съвременници Шанфльори и Дюранти, нарекли се реалисти и автори на блудкави романи със съвременен сюжет, че работата не е в сюжета, а в начина на изпълнението му. Защото и на съвременен, и то на съвсем „нисък“ сюжет, каквато е историята на семейство Бовари, можело да се създаде произведение на изкуството. Флобер работи бавно. Както се изповядва пред Луиз Коле, изстрадва страници, дори отделни звуци му създават грижи. (В същото време Бодлер изстрадва „Цветя на злото“.) Разбираемо е — амбицията е да няма нищо случайно и несвързано в тази книга, работена по маниера на поезията, да се създаде завършена творба, в която да не се усещат следите на творенето, още по-малко авторовите болки. Флобер пише на Луиз Коле: „Творбата не трябва да бъде нощно гърне за настроенията ни.“
В 1856 г., след като преминава под умния поглед на парнасиста Буйе, „Мадам Бовари“ е готова. Чрез посредничеството на Дю Кан започва да се печата в „Ревю дьо Пари“. Издателите на списанието реагират на определени пасажи, позволяват си поправки, за по-големи настояват пред Флобер. Писателят се съпротивлява. Последната част на романа редакцията публикува заедно с писмо на автора. Флобер е уверен в стилистическата цялост на своята творба и смята всяка външна намеса за неуместна. По същото време подобно писмо до своя издател пише Бодлер, заявявайки гордо, че е премислил в „Цветя на злото“ и последната запетайка. Още през януари на 1857 г. заедно с директора на „Ревю дьо Пари“ и главния печатар Флобер е призован пред съда с обвинение за „накърняване на обществения и религиозния морал“. Прокурорът Пинар иска две години затвор за автора заради това, че не си е дал достатъчно ясна сметка за границите, които литературата, дори и най-леката, няма право да преминава; подобен метод, приложен към научни произведения, както и към художествени, би довел до един вид реализъм, който е отрицание на красотата и доброто, твърди прокурорът. Адвокатът Сенар противопоставя бляскава защитна реч, в която, както в обвинението на Пинар, естетическите аргументи не са на последно място.
Макар че отправя известно порицание, съдийската колегия оправдава Флобер. През подобен процес минават в същата година „Цветя на злото“ на Бодлер. Съдебните намеси в литературата са нещо често за културната политика на Наполеон III. Те говорят за стагнацията в тази епоха, но, от друга страна, трябва да се разбират като естествена реакция срещу новите виждания в областта на литературата и изкуството, косвено доказателство, че те представляват изключителна обществена сила, както в градивна, така и в деструктивна насока. В случая „Мадам Бовари“ е лесно да застанем на страната на Флобер срещу реакционера Пинар, но много по-трудно да разберем с какво точно невинната провинциална история е заплашила обществения морал на онова време.