Издадена веднага след процеса като книга, „Мадам Бовари“ е поздравена от малцина. Между тях има няколко големи имена на френската литература на 19-и век. Бодлер отбелязва особения ефект на точния, живописен стил, приложен върху банална история. Юго казва кратко: „Това е творба“. Зола чете книгата като кодекс на новото изкуство; принципите на съвременния роман, разпръснати в грандиозното творчество на Балзак, били открити най-сетне и изложени отчетливо на четиристотинте страници на романа. Но не тези гласове утвърждават „Мадам Бовари“ между най-големите романи на френската литература. Това прави по-късно т.нар. университетска критика — Брюнетиер, Фаге и Лансон. Във времето на Флобер повечето отзиви са отрицателни. Макар, общо взето, да се изказва положително, Сент-Бьов не разбира защо писателят не е показал в своя роман нито едно човешко същество в светла краска; Флобер държал перото, както други скалпела. Обвиненията на Дюранти в списание „Реализъм“ са в същата посока — това бил шедьовър на упоритото описание, лишен от всякакво чувство и вълнение, роман без живот. Показателен е отзивът на един реакционер — това било демокрация във формата на роман.
В определен смисъл са верни и обвиненията на прокурора Пинар, и отзивът на този реакционер. Написана по нов, необичаен за своето време начин, „Мадам Бовари“ влизала в конфликт с читателските навици и действително заплашвала косвено установената морална система. Както доказва убедително един съвременен литературен критик, това се дължало не толкова на прекалено „ниския“ сюжет, колкото на „некрасивия“, необичаен начин на неговото разработване. По същото време един друг роман, на приятеля на Флобер Ернест Фейдо („Фани“), претърпява за една година 13 издания — най-големият литературен успех във Франция след „Атала“ на Шатобриан. Сюжетните схеми на „Фани“ и „Мадам Бовари“ не се отличават особено, но във „Фани“ са спазени традиционните лирически клишета. Те покриват сюжета, превръщат го в литература, удовлетворяват читателския навик. Светая светих на този стил е присъствието на автора в повествованието — светът се представя през неговия поглед. Читателят пасивно следва неговите съждения. Героите нямат право на свои възгледи, които се представят неутрално и се предоставят на преценката на читателя. Това, което смущава читателите от 1857 г. и бива оценено положително само от някои големи творци на онова време, е, че в „Мадам Бовари“ Флобер представя своята героиня мислеща и чувстваща, в непряката реч той предлага нейните, а не своите възгледи за нещата. Затова прокурорът Пинар се заблуждава, като отнася към автора разсъжденията на героинята за любовта, обвинявайки го във възхвала на прелюбодеянието. Но е косвено прав, че направили същата грешка, читателите ще възприемат тези разсъждения за възглед на писателя и свикнали с това писателят да предписва истини, ще бъдат изложени на опасността да го последват реално. В този смисъл е прав и реакционерът, който обвинява Флобер в демокрация — в „Мадам Бовари“ наистина всички герои имат еднакво право на съждение. От друга страна, и на всички читатели е оставена подобна свобода, предоставена им е, при този начин на писане, естетическа активност, каквато те са свикнали да нямат при общуването си с романите на Шатобриан и дори на Балзак. Това е не само естетическа, но и етическа и изобщо мисловна активност, която не бива да се позволява на всеки — това иска да каже по същество реакционерът.
Към сюжета на „Мадам Бовари“ Флобер се обръща не поради особен интерес към провинциалния живот, поради първичен „реалистически нагон“, който го подтиква да се вглежда в недопускани в литературата страни на живота. Той иска да покаже, че и такъв сюжет има право на съществуване в голямата литература не защото, както мислят романтиците, творческият гений може да се спре на всякакъв сюжет, а защото не сюжетът, а разработката прави литературата. Ние ще уточним по нашему възгледа на Флобер — реалистическият сюжет не е достатъчен, за да бъде реалистическа творбата. Нужна е реалистическа естетическа гледна точка. Тъкмо това успява да постигне Флобер в „Мадам Бовари“ — нов начин за художествено виждане на действителността. Реализмът е немислим, ако не се открият средства за представяне на човешкото същество като мислещ индивид, за представяне на човешката действителност от различни гледни точки. По различен начин правят това в голямата руска литература на 19-и век Толстой и Достоевски. Със същото се занимава Флобер. Самата история в „Мадам Бовари“ е без значение. Колкото по-незначителна е, толкова по-малко пречи романното внимание да се прехвърли към истински значителното, към художествената действителност като динамика на отношения. Художествената действителност се поражда от срещането на противоположни отношения към онова, което представлява външната действителност. Баналното всекидневие на френската провинция, неутралната реалност на нещата срещу романтическия начин на виждане на героинята, две страни, които не са осъдени, а са изправени една срещу друга — това е не просто конфликт на идеал и действителност, а позиция за по-комплексно разбиране на човешката действителност. „Мадам Бовари“ е в не по-малка степен история за Шарл Бовари, този среден човек, който не би имал история, ако не беше свързан с Ема. Но Шарл срещу Ема това са две позиции в света, който като че ли става това, което мислим за него. Макар и далече от подобен релативизъм, Флоберовият почерк вече го подготвя.