— Пази боже от калпав брич и от неучена жена.
И баба Ева се оттегляше засрамена настрана след това внушително забележване, като остаяше нерешен за нея въпросът за народността на пруския крал.
Едничката обида, едничкото оскърбление, което нанасяше хаджи Ахил на чувствителната си съпруга, беше думата повтория, с която той понякога заменяваше библейското й название. (Забравих да ви кажа твреме, че хаджи Ахил сега води втора жена.) Тя тогава пламваше от негодувание, самолюбието й, наранено ненадейно, изскачаше в жива червенина на лицето й и тя сопнато му гълчеше:
— Невидяло ти се повторията! Чунки ти си първи младоженец… Пустата тая дума отде я изкова… Луда глава.
Но хаджи Ахил със стоическо спокойствие гледаше на бурята и нямаше ни най-малко желание да изличи в речника си тая дума. Напротив, той й доказваше нейното филологическо значение и че само оня би измислил такава дума, който е чел Писанието.
— Бабо Ево, ти си глупава жена, не си чела Писанието… Аз съм пътувал на Мора и на Букурещ; виждал съм деветдесет и девет народа… видял съм храма на Соломона… Соломон е бил и той учен човек; Соломон е имал седемстотин повтории… а аз имам една — и нея му давам.
— Ти най-после и гащите ще си дадеш на тоя пусти Соломона… убил го бог. Когато доде тука, и кафето си не плаща — казваше ядосано баба Ева.
— Неучена жена, яко древо неоделанное — богословски изгълчи й хаджи Ахил и оставяше сърдитата си съпруга в нейното дълбоко невежество в областта на Писанието.
Хаджи Ахил имаше твърде лошо понятие за жената. Било че не беше дотам блаженствувал с първата си съпруга, било че като син на века си и той споделяше общия предразсъдък против жените, той не казваше никога добра думица за красния пол и най-ядовитите му укори се отнасяха към тоя пол.
Понякогаж той наричаше жена си: Врази домашниего!
Един път младеж някой го попита:
— Дядо хаджи, ти си опитен и учен человек, кажи ми как да си избера жена?
Хаджи Ахил погледна присмехулно към баба Ева, която се намери там, и като тегли по-множко чибука — пусна въз нея една вихрушка от дим и отговори на желающия да се жени:
— Вземи един полвяк с вода, напълни го със змии, скорпии и всякакъв гад, дето има отрова на езика… Замижи, бръкни в повляка и извади, каквото допипаш… Ти все ще хванеш змия, но моли бога да не бъде само усойница.
Баба Ева при тия думи се прекръсти разтреперана и каза:
— Тоя човек ще полудее.
Но хаджи Ахил не се разсърди от това загатване… То му причини още по-голямо удоволствие. Той видя, че бодна в сърцето баба Ева, и остана доволен от себе си, като пришушна на устата с чибука си:
— Акъл-море, ум-бръснач, змия-човек!
Но хаджи Ахил искрено любеше жена си.
При всичките присмивки, подигравки и юмруци той знаеше да цени благотворното влияние на жената върху человеческото щастие и като противопоставление на горното оскърбително сравнение той понякога казваше:
— Къща без жена и мъж без пари — огън да ги гори!
Тогава баба Ева се ухилваше тъй приятно, тъй ласкаво гледаше в очите на съпруга си, както прави котката, когато я галят по свилената опашка.
Хаджи Ахил обичаше страстно другарката си и това той доказа в една критическа минута.
Когато на 1877 г. пълчищата башибозуци, подигнати от близостта на Сюлеймановите войски, нападнаха Сопот, хаджи Ахил трябваше да бяга, както всичките, през Балкана.
Тогава той презря всичко: и имот, и бръсначи, и кайвеничета, и живописната си галерия, и неоценимия си музей, дори и булгарйята, дори и божигробския чибук!
Две неща само съхрани и изнесе през Балкана: маждрака си и баба Ева!
Последните велики събития: войната, опустошенията, освобождението не слисаха никак хаджи Ахила. Те бяха предвидени и не изкараха из устата му други глас на удивление освен двете философски думи: божия промисъл, с които безразлично посрещаше всяко велико приключение в живота си — например: строполяването му из стълбите на славната „Света София“, получаването в Мора на знаменитата плесница, приимането в Сопот сто гроша златни вместо сто тоеги дрянови и Освобождението на България.
Впрочем, да; появяването и стоенето на русите в България упражниха върху него неоспоримо влияние.
Сближението му с русите потикна духа му напред в областта на язиковедението: научи се на руски език. Да!
На последньо време като минувах през Карлово, аз счетох за истинска длъжност да посетя стария съсед и познайник хаджи Ахила, преместил се в тоя град. Намерих го в новото му кафене.
Едничкото украшение се състоеше в прозорците. Те бяха облечени (съвпадение необикновено) с броевете на покойните вестници „Витоша“ и „Басирет“. На средата им обаче хартията заменяваха парченца джамове, троеъглени, окръгли, полукръгли и многоъглени — форми, дадени тям от каприза на случая, които се поддържаха прилепени о изкусно рязаните краища на хартиите. В къта стоеше изправен преживевшия кораблекрушението маждрак. Той (хаджи Ахил) беше и сега сиромах. Баба Ева делеше съдбата му. Достойната жена! Той беше сега във весело настроение и удивяваше един куп любопитни със своето знаяне на руския език: