Робърт Хауърд
Хайборейската епоха, част 1
„Хайборейската епоха“, която Хауърд споменава в предшествуващото писмо е есе, което е било написано няколко години преди писмото, когато започнал да пише разказите си за Конан. В това есе той поставя началото на онази псевдо-история на пре-историческите времена, която използувал като фон на събитията в разказите. По времето, когато написал писмото си до Милър, той изпратил копие от есето до Х.П. Лъвкрафт, писателят на разкази за необяснимото, с молба да го препрати за публикуване в списанието „Фантаграф“ и до Доналд А. Уолхайм — любител на фантастиката, който по-късно станал писател на фантастични призведения и издател. Няколко фрагмента от есето били публикувани в това списание преди то да прекрати съществуванието си, а цялото есе било публикувано като книжка през 1938 година от друга „фен“-група. Подолу следва онази част от „Хайборейската епоха“, която разказва за събитията преди времето на Конан, заедно с извинителната бележка на Хауърд, обясняваща, че той не считал, че есето му ще бъде сериозно възприемано като автентична история.
(Нищо в тази статия не бива да бъде разглеждано като опит да се предложи каквато и да е било теория, противопоставяща се на общоприетата история. Това е просто измислен фон за серия измислени разкази. Когато, преди няколко години, започнах да пиша разказите за Конан, подготвих тази „история“ на неговата епоха и на хората от тази епоха, за да му вдъхна повече реализъм. И установих, че придържането към „фактите“ и духа на тази история при писането на разказите, ми помага да си го представям (а следователно и да го покажа) като истински герой от плът и кръв, отколкото като някакъв готов продукт. Пишейки за него и неговите приключения в различните кралства от неговата епоха, аз никога не изневерих на „фактите“ или духа на „историята“, така, както са описани по-долу, а се придържах към общите характеристики на историята така точно, както писателят на истинска историческа проза се придържа към действителната история. Използувах тази „история“ като пътеводител за всички разкази в цикъла, които написах.)
За епохата, известна от Немедийските хроники като Епохата преди Катаклизма, е известно много малко, освен за най-късната й част, а и тя е забулена от легенди. Известната история започва със западането на цивилизацията от преди Катаклизма, в която са доминирали кралствата Камелия, Валузия, Верулия, Грондар, Туле и Комория. Народите им говорили сходни езици, били еднакво цивилизовани, но били потискани от други, очевидно по-древни раси.
Варварите на тази епоха били Пиктите, които живеели на острови далече навътре в Западния океан; Атлантите, които живееели на малък континент, разположен между Пиктските острови и материка, в случая Турийския континент; накрая Лемурийците, които населявали верига от големи острови в източното полукълбо.
Имало огромни неизследвани пространства. Цивилизованите кралства, макар и огромни по размери, заемали относително малка част от планетата. Валузия била най-западното кралство на Турийския континент, а Грондар — най-източното. На изток от Грондар, чийто народи не били така цивилизовани като тези на околните кралства, се простирали дивите пустоши на пустините. В не напълно безводните части на пустините, в джунглите и в планините живеели разпръснатите кланове и племена на примитивните диваци. Далече на юг се намирала тайнственна цивилизация, несвързана с Турийската култура, която по същество предшествувала появата на човека. По далечните източни крайбрежия на континента живеела друга раса, човешка, но загадъчна и не-Турийска, с която лемурийците от време на време влизали в контакт. Тя очевидно идвала от забуления в сянка и безименен континент, простиращ се някъде на изток от Лемурийските острови. Турийската цивилизация се разпадала: армията й се състояла главно от варвари-наемници. Пикти, атланти и лемурийци били техните генерали, държавници, а често и крале. За препирните между кралствата, за войните между Валузия и Комория, както и за успешните нашествия на атлантите, благодарение на които те основали кралство на материка, са останали повече легенди, отколкото точна история.
И тогава катаклизма разтърсил света. Атландида и Лемурия потънали, Пиктските острови се издигнали за да се превърнат в планински върхове на нов континент. Части от Турийския континент изчезнали под вълните или пропаднали, образувайки големи езера и вътрешни морета. Изригнали вулкани и ужасни земетресения разтърсили процъфтяващите градове на империите. Цели народи били изтрити от лицето на земята.
Съдбата на варварите била малко по-добра. Жителите на Пиктските острови били унищожени, но една голяма тяхна колония, установила се в планините по южните покрайнини на Валузия, за да служи като буфер срещу бъдещи нашествия, останала недокосната. Континенталното кралство на атлантите също така се оказало незасегнато от общите разрушения и в него пристигнали с кораби хиляди техни съплеменници, бягащи от потъналата им земя. Много лемурийци се спасили на източния бряг на Турийския континент, който също като по чудо останал относително запазен. Там те били поробени от древната раса, която вече обитавала тези места и историята им, в продължение на хиляди години, е история на жестоко робство.