Далече на изток, лемурийците, достигнали животинското ниво поради бруталността на робството, се били надигнали и унищожили своите господари. Сега те били диваците в руините на една странна цивилизация. Оцелелите представители на тази цивилизация, спасили се от гнева на своите роби, избягали на запад. Там те попаднали в онова мистериозно кралство от преди появата на човека и го завладели, установявайки собствената си култура, модифицирана от контакта с предишната. Новото кралство се нарекло Стигия, но в него имало останки от предходната раса, която даже била боготворена, макар и като цяло унищожена.
Тук-там по света малки групи диваци като че ли показвали тенденция към развитие, но те били разпръснати и не могат да се класифицират. Но на север, племената се множали. Тези народи се наричали Хайборейци, техен бог бил Бори — един велик вожд, когото легендата провъзгласявала за по-древен даже от онзи крал, който ги повел на север, в дните на великия Катаклизъм и за който племената си спомняли само в променения си фолклор.
Те се били пръснали из северните области и вече, без особена настойчивост се придвижвали на юг. До този момент не били установили контакт с други раси, войните им били само помежду си. Петнадесетте века живот в северната страна ги били направили високи, с кестеняви коси, сивооки — една енергична и войнствена раса, която вече била създала своеобразно изкуство. Имало само едно изключение в тяхната до момента пълна изолация от другите раси: пътешественик в далечния север се върнал с новини, че уж ненаселената северна пустош се обитава от многочислено племе на маймуночовеци, наследили, по неговите клетви, зверовете, които предците на хайборейците, изтласкали от по-лесните за живот земи. Той настоявал да се изпрати зад Арктичния кръг голяма войска, която да унищожи тези чудовища, превръщащи се по неговите думи в истински хора. Присмели му се, а когато повел след себе си на Север малка група жадни за приключения млади войни, никой не се завърнал.
Но племената на хайборейците се придвижвали на юг и с увеличаване на числеността им, тази миграция се засилвала. Последвалата епоха била на странствувания и завладяване на земи. Цялата история на света е миграция на племена в една непрекъснато променяща се панорама.
Да погледнем света след 500 години. Племената на кестенявокосите хайборейци са се придвижили на юг и запад, покорявайки и унищожавайки много от малките неизвестни племена. Смесвайки кръвта си с тази на покорените, расата на наследниците вече започнала да се променя. Тази смесена раса била нападана от други мигриращи племена с почиста кръв, отстъпвала пред напора на тяхното движение, така както метлата разчиства боклука безстрастно, превръщайки се в още по-смесена и по-забъркана с раси и преплетените останки от племена.
Но покорителите още не били влезли в контакт с по-старите раси. На югоизток наследниците на жемрите, подтикнати към живот от кръстосването с някакво неизвестно племе, започнали да се опитват да съживят бледите сенки на древната си култура. На запад маймуно-подобните атланти започнали дългия си път нагоре. Те затворили цикъла си на съществуване: отдавна били забравили едновремешния си живот като хора, неосъзнавайки съществуването на предишната си държава, те се изкачвали в развитието си без помощта, но и без задръжките на човешките спомени. На юг от тях, пиктите си оставали диваци, отправяйки предизвикателство към природните закони, без да прогресират, но и без да деградират повече. Още по на юг дреме загадъчното кралство Стигия. По източните граници бродят клановете на диваците-номади, вече станали известни като Синовете на Шем.
В съседство с пиктите, в широката долина Цинг, защитена от високи планини, една безименна банда примитивни същества, която може да се разглежда като сродна на шемитите, е развила напреднала система на земеделие и съществуване.
Към движещите сили на хайборейците се добавил нов фактор. Едно племе на тази раса открило използуването на камъка за строителство и така се появило първото хайборейско кралство — грубото, варварско кралство на Хайборея, началото на което идва с една недодялана крепост от големи камъни, издигната за да се отблъсне атаката на едно племе. Хората на това племе скоро изоставили палатките си от конски кожи, сменяйки ги с каменни домове, груби, но солидно построени, и защитени по този начин, те станали силни. Малко са по-драматичните събития в историята от изграждането на това неспокойно кралство на Хайборея, чийто народ се отвърнал рязко от номадския начин на живот за да издига жилища от гол камък, заобиколени от циклопски стени — една раса едва излязла от епохата на полирания камък, която по игра на случая научила първите груби принципи на архитектурата.