Изграждането на кралството прогонило много други племена, защото победени във война или отказващи да се влеят в редиците на техните издигащи замъци съседи, много от клановете се отправили на дълги походи, по време на които обиколили половината свят.
[Миграцията на лемурийците, които основали кралство Стигия, поела по два клона. Докато южният клон създал Стигия, северният по същото време положил основите на могъщата империя Ахерон в земите на север и запад. Столица станал градът Питон, застроен с виолетови кули. Петстотин години след основаването на Ахерон, първите скитници хайборейци стигнали до границите й, за да бъдат отблъснати от жреците и войните на Юга. Почти две хиляди години Ахерон воювал срещу нападащите хайборейци. На края, варварите помели Ахерон и я заличили от лицето на земята, за да бъдат спрени в крайна сметка от дисциплинираните армии на южната й съседка — империята Стигия. Лий Спраг де Камп]
Историята на следващите хиляда години е история на възхода на хайборейците, чиито войнствени племена доминирали западния свят. Неукрепналите кралства се оформяли. Кестенявокосите нашественици се срещнали с пиктите и ги отблъснали към голите земи на Запада. На северозапад, наследниците на атлантите, без чужда помощ изминали пътя от човеко-маймуната до дивака и още не били срещнали завоевателите. Далече на изток лемурийците постепенно развили собствена полу-цивилизация. На юг хайборейците основали кралството Кот, до границите на онези пасторални страни, известни като земите на Шем. Диваците, които ги населявали, отчасти благодарение на контактите с хайборейците, отчасти поради съседството си със стигийците, които в продължение на столетия ограбвали земите им, постепенно започнали да излизат от варварството. Русите диваци на далечния Север достигнали мощ и брой, принудили хайборейските племена да се изселят на юг, изтласквайки пред себе си другите сродни на тях племена. Древното кралство Хайборея било завладяно от едно от северните племена, но запазило старото си име. Югоизточно от Хайборея се появило кралството на жемрите, под името Замора. На юго-запад, племе на пиктите нахлуло в плодородната долина Цинг и покорило племето земеделци, което населявало тези земи и се заселило сред тях. Тази смесена раса на свой ред била покорена от бродещо племе на хайборейците и в резултат на смесването им се появило кралството Замора.
Петстотин години по-късно кралствата на света са ясно определени. Западният свят е доминиран от хайборейските Акуилония, Немидия, Бритуния, Кот, Офир, Аргос, Коринтия и още едно, известно като Граничното кралство. Замора е на изток, а Зингара е най-югозападното от всички. Народите, които ги населяват си приличат по това, че са мургави и имат екзотични обичаи, но нямат друго общо помежду си. Далече на юг дреме Стигия, недокосната от външни нашественици, а шемските народи са сменили стигийското робство за не толкова потисническото на Кот. Тъмнокожите господари са изтласкани на юг от великата река Стикс или Нил, която течейки на север откъм забулените в сянка вътрешни земи, прави завой под почти прав ъгъл за да продължи на запад през пасторалните ливади на Шем и да се влее в голямото море. На север от Акуилония — най-западното хайборейско кралство, са Цимерите, свирепи диваци, непокорени от нашествениците, но развивайки се бързо благодарение на контактите с тях; те са наследниците на атлантите, прогресиращи постоянно за разлика от старите си врагове — пиктите, които населяват просторите западно от Акуилония.
Още пет столетия и хайборейците са вече представители на цивилизация, толкова жизнена, че контакта с нея извежда от дивашкото племената, до които се докосва. Най-могъщото кралство е Акуилония, но и други се мерят с неговата сила и великолепие. Хайборейците са вече представители на силно смесена раса, а най-близко до древните корени са Гъндърейците от Гъндър — северната провинция на Акуилония. Смесването на кръвта обаче не е отслабило расата. Тя господствува в западния свят, макар варварите от пустошите да набират сила.
На север, златнокосите, синеоки варвари, наследници на русите диваци от полярните зони, са изтласкали останалите хайборейски племена от заснежените земи, с изключение на древното кралство Хайборея, което устоява на натиска. Страната им се нарича Нордхайм и та са се разделили на червенокосите Ванири на Ванахайм и жълтокосите Езири на Асгард.