Лемурийците отново се появяват в историята като Хиркани. През вековете те бавно са се придвижвали на запад и сега едно племе се е разположило по южното крайбрежие на голямото вътрешно море — Вилайет, основавайки кралството Туран на югозападния бряг. Между вътрешното море и източните граници на кралствата се простират огромните пространства на степите, а далече на север и на юг са пустините. Жителите не-хиркани на тези територии са разпръснати, занимават се с животновъдство. На север племената не подлежат на класификация, а на юг са шемитите — аборигени, с малко хайборейска кръв, идваща от странствуващите завоеватели. Към края на периода други хиркански кланове си пробиват път на запад, покрай крайното северно крайбрежие на вътрешното море и влизат в битки по източните погранични райони на хайборейците.
Да хвърлим поглед върху народите на тази епоха. Доминиращите хайборейци вече не са кестенявокоси и сивооки. Те са се смесили с други раси. В котските народи се забелязват следи от шемитска, стигийска и в по-малка степен аргоска кръв, докато самите аргоси са се смесили повече със зингарите и по-малко със шемитите. Далече на изток в бритуните тече и кръв на тъмнокожите замори, а народите на южна Акуилония са се смесили с кафявокожите зингари, така че доминиращият тип в Потиан — най-южната провинция, е чернокос и с кафяви очи. Древното кралство Хайперборея е по-отделено от останалите, но и пленените девойки хиркани, езири и замори са причината във вените на жителите да тече много чужда кръв. Само варварите са запазили чистотата на расата си: цимерите са високи и силни, тъмнокоси, със сини или сиви очи. Народите на Нордхайм за подобни, но са белокожи, синеоки, златнокоси или червенокоси. Пиктите са си останали все същите — ниски, много тъмнокожи, чернооки и чернокоси. Хирканите са мургави и по правило високи и стройни, макар че между тях започват да се появяват и по-ниски с наклонен срез на очите — резултат от смесването с една раса на интелигентни аборигени, покорени от тях в планинските райони източно от Вилайет в миграцията им на запад. Шемитеите са средно високи, макар понякога смесването със стигийска кръв да довежда на бял свят гиганти, с могъщо телосложения, с орлови носове, тъмни очи и синьо-черна коса. Стигийците са високи и добре сложени, мургави, с правилни черти — или поне управляващата каста измежду тях е такава. По-низшите класи са посмачкана орда от мелези, с кръв, в която има негроидни, стигийски, шемитски и дори хайборейски следи. На юг от Стигия са огромните черни кралства на Амазоните, Кушитите, Атлайците и смесената империя Зимбабве.
Между необятните пространства на Акуилония и земите на пиктите се простират Босонските мочурища, населени с наследниците ма расата на аборигените, покорени от едно хайборейско племе в първите векове на хайборейската миграция. Този смесен народ никога не достига нивото на чисто хайборейската цивилизация и е бил изтласкан към самите граници на цивилизования свят. Босоните за средно високи, с нормално телосложение, кафяви или сиви очи, мезоцефали. Те живеят главно от земеделие в големи оградени селища и са част от кралство Акуилония. Мочурищата на техните земи се простират от Граничното кралство на север до Зингара на югоизток, образувайки преграден вал, защитаващ Акуилония както от цимерите, така и от пиктите. Това е народ на упорити защитници и вековете непрекъснати войни срещу варварите от север и запад са ги накарали за създадат защитни прегради почти непробиваеми с директна атака.
Това е светът по времето на Конан.