редно е тогава, моля,
да ми казват КИЛОхолик!
И обратно, ако щете,
КИЛОХОЛИК прочетете —
пак си е то… КИЛОХОЛИК!
Прочести обратно
ЛОВИ БИВОЛ И ОРЕ ГЕРО
НИНО БОНИН ИЗОРА ЗА РОЗИ ^
ЧАВДАР
ОПАК ЧОВЕК
апознах се с него преди седмица. Голям чудак бил този писател. Казаха ми, че върши всичко наопаки и затова носи името Опак човек. Казаха ми още, че всичко, което той пише, може да се чете еднакво, както отпред-назад, така и отзад-налред. А и всичко, което той изговаря, може също да се изговори в обратен ред. Вчера ми дойде на гости. Влезе у дома заднишком, застана на главата си, поздрави ме с обичайния въпрос "Е, КАК Е, КАК Е?" и подаде босия ли ляв крак да се ръкува с мен. Аз забелязах, че ниският на ръст гостенин беше подстриган откъм челото. Сакото му беше закопчано откъм гърба, а джобовете на панталона бяха зашити на самия долен край на крачолите. Той започна да вади от торбата си книги. После придърпа стол и опъна босия си ляв крак върху масата. Взе лист хартия и собственокрачно продължи да пише новия си роман.
Когато започнах да прелиствам книгите му, открих, че те са написани с обратни думи и изрази. Силно ме впечатлиха сборниците с басни: "КИРКИ И КРИК", "РАЦИ И ЦАР", "МИДИ И ДИМ", "РОПОТ И ТОПОР", СКЕЛЕТ И ТЕЛЕКС". Надникнах и в книгите с текстове за естрадни песни: "А-ХА-ХА!", "ЙО-ХО-ХОЙ!", "АНГЕЛИНА С АНИ ЛЕГНА", "НЕДЕВ ЗАРЕ Е РАЗВЕДЕН", "ЯДОВИТ ТИ ВОДЯ…". Харесаха ми и няколкото книги с приказки: "ЛАНИ МИНАЛ ТЪЖЕН ЕЖЪТ", "И ТЕЛЕ ЛЕТИ", "МИРЕН Е РИМ", "ОРДЕВОТО ВЕДРО". Любопитно зачетох стихотворните му сборници: "БЪДИ ДЪБ", "НАДАРЕН Е РАДАН"…
Зашеметен от тази изненада, любопитно взех да гледам голямата му глава и си помислих, че пред мен седи един необикновен човек, наподобяващ супер електронен апарат, попаднал тук от друг свят. А и вълшебството, което се вършеше пред очите ми, ме накара да попитам удивен:
— Неземни човече, ти сам ли караш ракетата, с която си пристигнал тук?
— А, ТАТЕ КАРА РАКЕТАТА. НА "ТИТАН" И КЪМ МЪКИ, ЛЕТИ ДОРИ И РОДИТЕЛ — отговори той.
— Какви мъки? При нас животът е рай! — възразих аз.
— Е ДА! — АТОМЕН ПОТОП, НЕМОТА… А ВАЛИ И ЛABA — АД Е! — отговори лаконично той.
— А как завършва човешкият живот при вас? — попитах госта.
— АМИ И ЗАРАЗИ ИМА, И МОР ГРОМИ, AЛA ЧЕСТО И ОТ СЕЧ — въздъхна чудакьт.
— Искам да попитам още нещо — обърнах се към моя събеседник. — От колко души се състои вашето семейство?
— ОТ СТО!
Аз му обясних, че моето семейство е от четирима души, а синът ми е космонавт и трябваше да замине още вчера за Марс.
— А, НИМА ЗАМИНА? — попита ме той.
— Предполагам, че е заминал — отговорих с нескрита гордост.
След кратка пауза отново се обърнах към моя загадъчен събеседник:
— Любопитно е да се знае как става раждането при вас? В родилен дом, или…
— РАЖ ДАНЕ НАД ЖАР! — избуботи с басовия си глас той, без да дочака края на моя въпрос.
— Ама, как? — зачудих се. — В жаравата ли потапяте младенеца?
— НАД ЖАР Е РАЖДАН И Е НЕ ПОТОПЕН, А ГОЛ ДО ПОДЛОГА! — повтори чудакът.
Любопитството ми нарасна до краен предел. С напрегнат слух и нетърпение възкликнах:
— Интересно! От каква материя е новороденото?
— АМИ, ОТ ЛАК И… КАЛ ТО ИМА! — поясни моят гост.
— И то ли, като нашите деца, се моли и се мъчи да говори?
А, ТА БАБАТА МУ ДАВА ДУМА И ТО МОЛИ И ЛОМОТИ: "О, БАБО, БАБО!" ИЛИ: "О, МАМО, МАМО!" — отново поясни чудноватият Опак човек.
— Интересува ме впоследствие как расте и се развива човекът при вас?
— НЕ НЕЖЕН И НЕЖЕНЕН, ЛЪГАН И НАГЬЛ, НЕ РИТАН, АЛА… НАТИРЕН! — дълбоко въздъхна пришълецът.
Наближаваше обяд. Гостът беше гладей, а аз нямах неговата специална храна, та бързаше да си ходи. Затова го попитах:
— Има ли у вас кой да те посрещне на обяд?
— А, МАМА, МАМА! — отговори накратко той.
Ами баща ти тук ли е, или си замина с летателния радар?
— НЕ ЛЕТАТЕЛЕН РАДАР, А ПОЛИТНА С "АНТИЛОПА" — иоправи ме чудакът и обясни, че "Титан" е ракетата, с която той и баща му са пристигнали, а "Антилопа" се нарича най-новият космически кораб.