Тялото и главата ми бяха изтощени, кожата тръпнеше. Исках само да се мушна под юргана и да спя чак докато нямаше накъде повече.
Той протегна ръка и разроши косата ми, после взе кибрита от полицата над печката и запали парафиновата лампа над масата, духна клечката и отвори вратичката на печката, за да я хвърли в пламъците. Сигурно сме изглеждали още по-странно с кафеникаво-белите си тела на фона на жълтата светлина. Той се усмихна:
— Отивай да спиш. Аз ще дойда след малко.
Ала не ме последва. Когато се събудих посред нощ, за да отида до тоалетната, не го открих никъде. Прекосих сънено всекидневната, но него го нямаше, отворих вратата и надзърнах навън — дъждът беше спрял, ала не го видях и на двора, а когато се върнах в спалнята, неговото легло си стоеше оправено и пригладено по войнишки, точно така изглеждаше и предишната сутрин.
7
Изсъхналият смърч вече е изчистен от клоните и нарязан с резачката на удобни дърва за огрев — приблизително колкото половин дръвник. Натоварих ги по три в ръчна количка и ги изсипах на камара пред бараката за дърва. Сега си стоят натрупани до стената под стряхата във вид на двуизмерна пирамида, висока почти два метра. Утре ще се хвана да ги насека. Засега върви добре, доволен съм от себе си, ала гърбът ми няма да понесе повече работа днес. Освен това вече минава пет, слънцето е залязло някъде в посока запад-югозапад. Здрачът пъпли откъм края на гората, където сякох до преди малко, и времето е подходящо за почивка. Олющвам с пила полепналите по резачката дървени стърготини и мръсотията от бензина и маслото, докато ми се стори почти чиста, и я оставям да се суши на пейка в бараката, затварям вратата и поемам по двора с празния термос под ръка. После сядам на прага, свалям влажните ботуши, изтръсквам стърготините от тях и изчетквам краищата на крачолите си. Почиствам чорапите — удрям ги здраво с работните ръкавици и обирам остатъците с пръсти. Върху чакъла се е оформила малка купчинка. Лира ме гледа, стиснала шишарка в зъбите си. Стърчи като незапалена пура, от онези най-дебелите. Иска да й я хвърля, да хукне и да я донесе, но започнем ли веднъж играта, настоява да продължаваме до безкрай, а не са ми останали сили.
— Сори, някой друг път.
Потупвам жълтеникавата глава, галя я по врата и я подръпвам за ухото, харесва й. Тя пуска шишарката и се намества на изтривалката.
Оставям ботушите до вратата с пети към стената и прекосявам коридора по чорапи. Влизам в кухнята, изплаквам термоса с вряла вода от кранчето и го оставям да изсъхне за по-късно. Едва преди две седмици ми сложиха бойлер. Преди тук никога не е имало. Само мивка на стената с кранче за студена вода. Позвъних на водопроводчик, добре запознат с мястото тук, та той ми обясни как да изкопая двуметров ров до тръбата от външната страна, за да може да промени ъгъла и посоката й под основите на кухнята, та да проработи. Налагало се да бъда много бърз, за да изпреваря замръзването. На водопроводчика не му се копаеше — каза, че не бил по тежкия физически труд. На мен ми бе все едно, ала работата беше усилна, копаех само чакъл и камънаци чак до долу. Някои бяха страшно големи. Оказа се, че живея върху билото на морена.
Сега си имам мивка като всички останали. Поглеждам се в огледалото над нея. Лицето ми не е по-различно от онова, което винаги съм очаквал да видя на навършени шейсет и седем години. Друг въпрос е дали гледката ми допада. Е, няма значение. Не се показвам пред чак толкова много хора, пък и имам само едно огледало. Да си призная, нямам нищо против лицето в огледалото. Честно, разпознавам се. Няма какво повече да искам.
Радиото е включено. Говорят за предстоящото настъпване на новото хилядолетие. Разказват за трудностите, които несъмнено щели да възникнат във всички компютърни системи при прехода от стабилните 97, 98, 99 към 00. Не се знаело какво може да стане, но се налагало да се подсигурят в случай на катастрофа. Само дето норвежката промишленост била удивително мудна във вземането на мерки. Нищичко не разбирам от тези работи, а и не ме засягат. Знам единствено, че цяла сюрия консултантски фирми са се втурнали да печелят без изобщо да знаят повече от мен самия. Сто на сто ще натрупат пари, и преди се е случвало.
Вземам най-малкия тиган, измивам няколко картофа и ги слагам вътре, наливам вода и го оставям на котлона. Чувствам се гладен, работата над изсъхналия смърч е събудила апетита ми. Нещо не ми се яде напоследък. Купих картофите от магазина, догодина ще си отгледам свои в старата градина зад къщата. Цялата е буренясала и трябва да я разкопавам наново, но все ще се справя. Просто ще отделя необходимото време.