Трябвало да го изкарат от плевнята. Налагало се да го изпратят по реката на мига, само дето навън било светло, лесно се виждало надалеч през голите дървета и със снега, който ясно очертавал всеки силует. Нали началната отсечка по реката се забелязвала още от пътя. И все пак нямало как да го държат вкъщи. Юн още не се бил върнал от училище, а близнаците си играели в кухнята. Чувала ги как се смеят и търкалят по пода, боричкали се както винаги. Тихо си навлякла топли дрехи, сложила шапка и ръкавици и слязла по стъпалата, прекосила двора, а мъжът й се събудил на дивана, станал и тук съм напълно сигурен, че ще преувелича, защото няма как да знам какво се е случило, но въпреки това съм убеден, че в стаята е влязло някакво неземно създание, нещо като призрак, което го дръпнало от дивана и го бутнало в коридора, където вечно светнатата крушка си висяла от тавана, за да грее в прозорчето и да насочва пътниците в нощта, а снимката на баща му с дългата брада си висяла на мястото в златистата си рамка над закачалката. Застанал там слисан, само по чорапи, а вратата зеела отворена навън, както и трябвало, за да не се нарива сняг в коридора, и сега вече нямало как да затвори очи — взирал се в жена си на пътеката. Тя ясно усещала погледа му по гърба си и това я изненадало и уплашило, ала не се извърнала, само дръпнала резето и отворила голямата врата на плевнята, влязла вътре и останала там цяла вечност. Той продължавал да стои на мястото си и да гледа втренчено. Накрая тя се появила, влачейки чуждия мъж. Тя — с топли ботуши и палто, той — с летни обувки и костюм, нарамил сивата раница. Сдобил се с пуловер, да му топли под сакото, та станало тясно и издуто, изгубило елегантността си. Вече не бил въоръжен, а майката на Юн го водела под ръка. Смирил се, изглеждал направо отпуснат и слаб, пък сигурно е бил и изтощен след ненадейния изблик. Насред двора, на път към кея покрай къщата, тя внезапно се обърнала и погледнала назад. Следите им се очертавали ясно в снега — най-напред стъпките на непознатия по пътя към стопанството, сетне и нейните откъм къщата, а накрая и общите им следи от плевнята чак до мястото, където стояли в този миг. Отпечатъците от градските летни обувки се набивали на очи и не приличали на нищо, характерно за тези места по това време на годината. Тя се замислила, взирала се в земята и хапела устни, а мъжът повече не искал да стои така и я задърпал за ръкава:
— Тръгвай — подканил я с тих, писклив глас, — трябва да вървим! — звучал като разглезено дете.
Тя вдигнала очи към мъжа си на прага. Бил едър човек, изпълвал цялата рамка на вратата, та покрай него не се процеждала никаква светлинка. Заръчала му:
— Налага се да тръгнеш по следите му. Нямаш избор.
Като изрекла тези думи, нещо в лицето му застинало, но тя не забелязала, понеже мъжът в костюма бил нетърпелив, пуснал ръкава й и вече бил почти на кея. Тя забързала и изчезнали зад къщата.
Бащата на Юн останал на прага по чорапи, загледан в двора. В тишината ги чул как се качили на лодката и наместили веслата, чул приглушения плясък на първото загребване и ритмичното поскърцване на желязото в дървото, когато съпругата му загребала със силните си ръце, тъй добре познати му от безбройните прегръдки през нощите и годините зад гърба им. За пореден път тръгнала по реката, за да посети мъжа от Осло горе в къщурката. Винаги като станело нещо, хуквала натам, винаги, когато изскочело нещо важно, трябвало да отиде при него, а сега в лодката возела и някаква разтреперана мижитурка, навярно от същия град, току посред бял ден, сред блесналия сняг. Той хвърлил последен поглед към двора и взел решение, за което по-късно щял да се разкайва — затворил вратата, влязъл в къщата и седнал. Близнаците продължавали да си играят в кухнята, чувал ги ясно през стената. Те не разбирали, че нещата вече не били същите.
11
Дълго седя на пейката, загледан в езерото. Лира тича наоколо. Не знам какво ми става. Нещо ми убягва. Гаденето изчезна, мислите ми са ясни. Чувствам се безтегловен. Сякаш съм бил спасен. От корабокрушение, от психоза, от зли духове. Някакъв екзорсист ме е посетил и си е отишъл, отнасяйки цялата шлака. Дишам свободно. Все още има бъдеще. Мисля си за музика. Май ще взема да си купя CD- плейър.