Преди да се пръснем, взривните вещества се разпределиха между четите, които трябаше да се запознаят и с употребението им. Затова всички се изтеглиха през една нощ към близката Алиботуш планина, из чиито пещери можеше да се гърми безопасно и до насита. Само аз и Кирилиев, който ми бе даден за помощник, останахме в Каракьой да чакаме хектографическите материали, за които бе писано по околните градове. После вече щяхме да се местим из окръжието, дето намерим повече удобство за работа. Но подир три дни Гоце ми писа да вървя и аз в планината, дето бяха получени важни писма.
Късно след полунощ подир дълго криволене из планинската пазва водача каза, че сме близо до „лагера“, и ние дадохме надлежния предупредителен сигнал за часовите. Вън светеше ослепително чиста луна и една широко отворена пещера се открояваше срещу нас като бездънна паст на някое гигантско чудовище. От онова, което виждах, невъзможно бе никакво разумно представление за вътрешността: тук и там, доле на земята или горе увиснали на свода, тлееха огнища или прорязваха тъмнината кървави езици пламък, или се виеха млечни струи дим.
— Къде е Делчев?
— Ето при средния огън — посочи последния часови, изправен пред самия вход; — направо, направо…
Там спяха десетина души, огърнати в кепетата си й прилепили гърбове един о друг. И ние, новодошлите, намерихме място между тях.
Сутринта, когато отворих очи, сняг ме покриваше. Времето се беше развалило и понеже това огнище към отворената страна на пещерата, снежния прах ни достигаше. Гоце се грееше на бухналите пламъци с лице потънало в пепел и очи заплакани от дим. Той ми подаде ръка с полушеговито огорчение:
— Нямаш късмет. Вчера тук беше пролет, а сега Погледни навън каква е виелица. Има ли по-голяма проза!…
Капе — така се нарича пещерата, дето бяхме. Двайсетина метра дълга, седем-осем широка и петнайсетина висока, тя има формата на грамадна кнфла изгърбена към югоизток, с изяден от времената входен край. На северозапад, ако си представявам местоположението вярно, стихиите са изтърбушилм корема й към покривната част почти изцяло надлъж. Отляво при входа се вижда малка дъсчена врата с иконата на Св. Богородица над нея. То е параклис „Св. Спас“; околното население сборува тук на Спасовден. Няколко стъпала, издълбани по каменния блок, достигат вратата на тая малка пещера в пещерата, триъгълно разширена от две крачки при входа до четири към дъното, на дължина около шест крачки и височина може би десет. Една каменна полица от единия до другия край на дъното, висока два и широка един метър, предста-вява олтар и престол. Външната надвходна Богородица е с гръцки надпис, който отбелязва и датата 1839 година. Вътрешните икони изглеждат да не са от по-нов произход, макар че надписа на Богородицата, зографисана над олтаря, е славянски. На дясната страна стоят Разпятието и Възнесението. Лявата стена е съвсем бяла, измазана с вар. Отляво на олтарната Богородица, над която има и двама евангелисти, е изписан отделно един ангел с клонче в ръка. Той може би иска да каже: „Мир вам, които сте успели да донесете главите си дотук; кърджалии, еничари или башибозуци не ще ви настигнат из тия планински лабиринти.“ Свети Спас загатва това чрез името си… Но сега той беше пълен с динамит и бомби — свети Спас!
Общата пещера има още сума малки и големи от деления. Ето там в едно от тях, дясно на входа, се настанил Сандански с другарите си. Малко по-навътре под застрашително нависнала стряха, шумят демирхисарчани. Оттатък централното Гоцево място са димили серчани. И още няколко огнища са разположени по различни пътища. Най-интересни бяха неврокопани в своето орлово гнездо — чак до покрива, дето се Изкачваха по една вратоломна „стълба“. При тях чучуртеше от скалата тънка струя и пълнеше ведрото за 80 души.
В дъното на пещерата, върху камъните, са проснати два заклани вола. Още два живи чакат своя ред, а други два са изядени вече. Те всички бяха докарани от Неврокопско, дето няколко опитни момчета ходиха да ги крадат от богатските турски чарди. Виното също е в изобилие. Грамадни биволски толуми, надути от пълнота, лежаха — и пъшкаха… Напразно Гоце се ядосваше на времето. Месо и вино при снежна фъртуна, каква по-голяма поезия!
— Момчета, комуто е студено, да става.
И една гайда задребни ръченица. Един — други — трети — пети — десети, хайде-хоп, хайде-хоп, и-их! — гърмеше пещерата от пляскане с ръце, викове и смях.