Аз очаквах в с. Ляхово заедно с Мица Кирилиев съобщение за мястото на окръжния конгрес, който трябаше да стане наскоро. Там ме намериха шестима конгресисти, представители на разложкия околийски комитет: четирима от околийската чета и двама от управителното тяло. Конгреса щеше да бъде негде недалеко и на разложани било писано да узнаят сборния пункт от мене. А късно след пладне на 22 април нарочен куриер ми предаде две писма: едното от с. Баница, Серско, и другото от с. Крушово, Демирхисарско. Аз отворих първото означено „много бързо“ и забодох очи в шифъра. То беше от Гоце Делчев, който ми явяваше, че конгреса ще стане над с. Ловча, Неврокопско, и че би желал да се видим там на Гергьовден вечерта. Крушовското писмо бе от председателя на местния комитет или — по езика на революционния устав — от селския „ръководител“. Той ми пишеше, че имал положителни сведения, какво аскер обградил на 21 число сутринта с. Баница, а към пладне вече се дигали пламъци до небеса. Аз погледнах Делчевото писмо: там стоеше еднаква дата. Подир няколко дни, когато работата стана известна в подробност, между другото научих, че то било писано и изпратено през нощта, само 2–3 часа преди турското нападение. Но в момента, когато го държах в разтреперани ръце, недоумението ми беше най-голямо. А другарите пресмятаха вече последствията за революционната организация и за нашата крайна левица в нея, ако Делчев е убит.
При движение на нелегални работници беше установено да се пътува с куриер, дошъл от мястото, дето ще се отива. С тоя ред се избягваха много случайности, които биха докарали сума нещастия за населението и организацията. Но въпреки благоразумните увещания на другарите, аз почнах да се готвя за тръгване още същата вечер, като заявих, че ще взема ляховски куриери — и ако другите не искат, ще пътувам сам. Какво е станало с Делчева, можеше да се научи само в Ловча, а дотам щях да пътувам две нощи. И не исках да ги направя три.
Следния ден трябаше да се прекара в с. Голешово В аз веднага изпратих куриер с предупреждение за голешовския комитет, като същевременно поисках човек, който да ме посрещне при боровата горица насред пътя. Вечерта другарите се посъвестиха да останат — и потеглихме всички заедно. Добре въоръжени, осем души, ние не отстъпвахме почти в нищо на една порядъчна четица.
Към полунощ месеца ни грееше залутани да търсим голешовски посрещачи из определената гора. Както узнахме сутринта, изпратените от комитета селяни били край един близък извор, очаквайки да се отбием там за вода. Но пред вид обстоятелството, че край този същи извор, според ляховяни, са били виждани неведнъж турски засади, ние го заобиколихме. А един изстрел откъм недалечната равнина, отдето се чуеше раздразнен лай на овчарски кучета, ни накара да оставим по-скоро нататъшното дирене и да продължим към Голешово с ляховските куриери.
Сякаш не стигна бавежа из гората, водачите поискаха да ни приведат по-далеко от широкия път — и ни тласнаха из някакви мочури и храсталаци, отдето едвам излязохме след час и повече въртене на едно място. Ние осъмнахме край Голешово, дето вече не можехме да влезем, и слънцето изгряваше, когато повихме нагоре край реката, към гористата височина. Не подир много аз се любувах оттам на угледните 250 български къщици, разстлани като върху длан. А околоселския венец от голи и обрасли висоти, през къснат на северозапад, позволяваше да се видят букет Пирински върхове, сякаш нарисувани върху кристала На утринното небе.
Скоро дойдоха голешовяни с благопожелания по случай празника на „Св. Георги победоносец“ и с по-важното — храна за „бъдащите победители“. Те съобщиха, че дядо Илия Кърчовалията, войвода на демирхисарската околийска чета, се намира с петнайсет души на Черния връх, час и половина от нас, на път също за Ловча. А кой знае отде, при него бил и подпоручик Танушев, дошъл с 5–6 момчета да предложи услугите си на вътрешната организация. Ние им пратихме известие да ни чакат вечерта, да пътуваме заедно — но турците не позволиха. И основателно се безпокояха другарите след нощесното ни блъскане нагоре-надолу и след зараншното осъмване край селото. Чий беше изстрела нощес и не видя ли ни недобро око заранта? Но гузен виновник на прибързаното тръгване, аз продавах кураж.
И изстрела ще е бил за нас, и лоши очи са ни видели, щом един турски патрул залавя ляховяни на врьщане и ги отвежда при аскера в с. Петрово, два часа далеч от Голешово. Няколко лопати по гърбовете принуждават водачите ни да послужат за водачи и на турците против нас. Те, бедни, се измъкват из неприятелски ръце, само че късно — в дима на барута. Но да не бързам напред.