Выбрать главу

Нощта бе настъпила и прогонените през деня черновръхци побързаха с нов опит за освобождението ни. Те налетяха върху най-задните турски патрули в полите на планината и подновиха за няколко минути надеждите ни без някакъв резултат. Помежду ни лежеше може би два километра място, посяно с турски засади, и двайсетмина хора бяха твърде малко, за да ги разбият. Наистина, имаше посока, отдето една помощ непременно би сполучила — именно гората зад върха, тъй зле използуван от неприятеля. Обаче с тая цел би трябало да се направи по голини и равнина един обход, за какъвто другарите нямаха нито сили, нито време. И ние бяхме изоставени пак на себе си — на случая. Отблъснали неканените гости, турците веднага прекратиха гърмежите си. Те смятаха, че ни държат в ръце достатъчно здраво, и чакаха утрешния ден. А в чакане имаше как да се убие времето из селото…

Наближаваше полунощ, когато ние решавахме шепнешком, глава до глава в сянката на плевнята, коя посока да хванем. Към селото, дето безчинствуваше аскера, или по направленията на пътя, който слазяше в равнина, изхода бе невъзможен — и нататък не би имало къде да се крием. Оставаше върха с гората зад него. Ние решихме да се покатерим нагоре, да завием около дясната страна на турската пусия, да ударим на огън и нож, щом бъдем забелязани, и който остане жив, да бяга в шумата. Дъждовете бяха изровили по реброто на бърдото един доста широк улей, чийто ляв бряг хвърляше сянката си по дъното му. Из тоя улей щяхме да пълзим един подир друг, по възможност най-тихо, за да смутим турците с ненадейността на появяването си. А понеже някои щяха да бъдат вече при засадата, изложени на първия удар, когато идещите подир тях ще се ползуват от смутолевицата да нахълтат в гората, жребия трябаше да определи местата ни. Затова условихме следния ред: един ще пропълзи досетина стъпки, а останалите ще пазят най-голяма неподвижност. После втори ще задмине малко първия и ще се притаи. Трети ще отиде пред втория и т.н. Установили това, ние дадохме няколко последователни изстрела, условни за наши хора, ако са някъде близо. Обаче никой не отвърна — черновръхци си бяха отишли.

И ние потеглихме нагоре, по сянката на улея, като се настигахме и задминувахме един-други. Аз виждах как човек може да се движи почти без участието на ръце и нозе. За половин час едвам изминахме Половината от ония стотина стъпки, които трябаше да вземем по тоя начин. Сякаш цялата природа бе притаила дъх заедно с нас. А от време на време се чуеше вече, като изпод земята, задържан говор или задавено покашлюване от турците в засадата. Нервно затрепералия лакет или коляно събаряше някое камъче надоле и сърцето почваше да бие до задъхване. В тия мигновения като че самото небе се снишаваше в тревожно дебнене над нас. А луната разтягаше по-широко своята предателска усмивка. И аз я проклинах в душата си.

Ето ни само десетина стъпки далеч от турците, почти успоредно с тях, понеже бяхме кривнали вдясно под върха. Стигнали дотук, ние забравихме всяка предпазливост и се втурнахме напред към тъмната гора, без да бъдем обезпокоени от някого.

Сутринта, както ми разказваха после, турците от разните засади дошли почти до бой помежду си, обвинявайки се едни-други в изтърването ни. Предполагам, че най-много са крещели ония от тях, които благоразумно ни дадоха път.

* * *

През целия остатък от нощта ние се лутахме по висини и долища, като знаехме само това, че отиваме към Мелнишко. Утрото ни засвари сред гъста букова гора, върху почти отвесна урва, далеко под която се виеше път и шумеше река. Там през целия ден залъгвахме глада с букови листа и жаждата с олово. А турците диреха — кой знае кого, ума си или нас — доле по пътя, където неведнъж ни се мярнаха.

Вечерта ние слязохме при реката и заловихме два-мина мъже и една жена. За щастие, те се оказаха хора на организацията, които знаяха вече голешовската история, и ни разцелуваха като „добре дошли от оня свят“. Подир един час се настанихме в букаците срещу мелнишките села Белово и Храсна.

Още същата нощ аз писах в Ловча, че ще закъснеем за конгреса, защото не сме в състояние да тръгнем веднага, и питах за Делчевата участ. Получения отговор гласеше, че конгреса е осуетен и че Делчев е убит.