Токораз Исто
© автор: Токораз Исто© издател: Стоян Цветкашки. : Христина Шопова: Владимир Фриш, Стоян Цветков, Алпер Мюмюн. : Йорданка Цветкашка: Христина Шопова: “Студио Пиксел” ООДhttp://4eti.me ™http://ekni.ga™ISBN 978-954-25-0131-2 www.dadao.org
Ei романите си “Ятаган и Меч”, “Тангра”, “Артур” и “България” авторът разказва живата българска история. Токораз Исто е единственият български писател, който разкрива в дълбочина истината за древната българска религия - тангризма. В книгите е описана скритата, премълчавана и често манипулирана наша история, но не по скучния и недостъпен начин, използван в училищата и от историческата ни наука. Авторът ни отвежда във времена на слава и умело успява да ни накара да се влюбим в историята ни.
Пеглогията “Ятаган и Меч” е най-голямото изследване на еничарския корпус правено досега. Еничарите, кои са те? Какви са били българите еничари? Изследване на считаните за най-добри воини в света. Това е книга за родовата памет на българите. Книга която, ако прочетете, никога няма да забравите.
Романът “Тангра” на Токораз Исто е най-големият исторически проект писан в България. Той е плод на многогодишни проучвания и изследвания на автора не само върху българската, а и върху световната история. Запознайте се с живота на първия български ювиги кан Авитохол. Научете тайната, която се крие зад името на легендарния владетел Атила, от когото са се страхували всички народи. Тайна, която е била пазена толкова дълбоко, че никой не е посмял да произнесе и която има връзка с българите.
В поредицата “Артур” приключението и животът на Авитохол този път се пренасят в Британия, по земите на келтите-друиди. Ще научите защо някои автори твърдят за Артур, че е крал на сарматите (българите) от владетелския род Дуло, каква е връзката на рицарите на кръглата маса с тиуните и “хранените хора” на българските кане, кой е мечът на всички владетели Ескалибур.
В сагата “България” е разказана историята за създаването на Златна България (днешна България) от времето на Албури - бащата на Кубрат, до последния кан на първата Дуло династия - Севар. Разказани са много неизвестни факти за историята на България, които няма откъде другаде да бъдат научени.
www.orendabooks.com
В памет на баба ми Стефана Атанасова Хаджипеткова (Аскерова) и на дядо ми Атанас Иванов Хаджиянев (Бракмов).
Посвещавам тази книга на всички воини, които вървят по Пътя на българското бойно изкуство Да Дао.
© автор: Токораз Исто
© издател: Стоян Цветкашки
редактори: Христина Шопова, Владимир Фриш
предпечаг: Христина Шопова
печат: студио “Пиксел” ООД
ISBN 978-954-25-0132-9 © Всички права запазени
Издаването на гази книга се подпомага от
www.dadao.org
Токораз Memo
ЯТАГАН И МЕЧ
исторически роман в пет части
трета част
ХАЙДУТ
ИЗДАТЕЛСТВО
Пловдив
2009
Ill том “Хайдут
7
/ глава “Боляровия хан “
БОЛЯРОВИЯ ХАН
След няколко пъргави скока се оказа на ръба на брега. Реката долу не беше голяма и пълноводна. Обли камъни се подаваха над водата, която лениво се процеждаше между тях. Той беше един от първите, които стигнаха до ръба на брега. Тъй като беше много по-млад, лек и пъргав от останалите мъже, а и изгаряше от най-голямо желание да докопа беглеца, той пръв скочи във водата. Ударът във водната повърхност, а след това и в камъните отдолу, беше много силен. Пръските бяха толкова високи, че го измокриха целия, а със сигурност изпръскаха и мъжете, стоящи горе и колебаещи се дали да скочат. Още не се беше съвзел от удара и не беше възвърнал стабилността си, когато зад себе си чу ударите от скоковете на другите мъже във водата. Явно неговият пример им беше подействал, защото те го последваха. Пръските от много по-тежките мъже се вдигаха до небето и падаха върху главата му като дъжд.
В този момент видя този, когото преследваха. Той имаше известна преднина, но сега, незнайно защо, се беше обърнал и ги наблюдаваше. Затича се напред, искаше пръв да стигне до него и да го защити или по някакъв начин да го предпази. Все още не беше решил по какъв начин, но беше сигурен, че ще измисли как, само преди това трябваше да го достигне. Човекът ги гледаше. Той чуваше как тежките стъпки на мъжете го следваха. Повсчето от тях бяха гневни и с извадени оръжия в ръцете си, но много от тях участваха в гонката по скоро като авджии*, защото бягащият човек беше събудил ловния им инстинкт. Вниманието му само за миг се отвлече от стъпките на преследвачите и когато пак го насочи напред, момчето вече го нямаше. Да, то беше изчезнало без никаква следа, като че ли се беше изпарило. Той се затича бързо напред и само след миг едва се задържа на краката си, за малко не се оказа там, където преди малко беше изчезнал преследваният. Едва успя да се закрепи на хлъзгавия ръб на пропастта. Пред краката му се откриваше бездна. Иначе тихата и спокойна дотук река, изведнъж рязко се спускаше надолу, а водите й се разпрашаваха и се превръщаха в гъста бяла мъгла, която му пречеше да види къде беше паднало скочилото преди малко момче и какво се беше случило с него. Той беше сигурен, че момчето е мъртво.