22
Ятаган и Меч
на фараоните, и тук, както в Египет, селяните гледаха по три реколти на една и съща земя. А водите на Чая, Сушица и Черкезина бяха впрегнати да напояват богатата земя. Тя обаче искаше труда и потта на селяните. Роби бяха те, роби на тази земя.
Освен ежедневната кърска работа Яне помагаше и в хана. Един ден той отново беше изпратен от баба си да налее вода от Долната чешма. Докато наливаше вода в стомната, гледаше дюлгерите. Строежът на черквата напредваше. Силните, корави мъже, с белите си ризи привличаха погледа му. Той гледаше мускулите, които изпъкваха под ризите им, докато мъжете носеха големите камъни за строежа.
- Какво правиш? - гласът на някакъв мъж, който незабелязано се беше приближил към него, го стресна.
- Нищо! - стъписа се Яне.
- Какво зяпаш? - каза мъжът и се приближи още повече.
Стомната отдавна вече се беше напълнила и водата преливаше от отвора и чучура й. Яне се наведе и взе стомната в ръка, а мъжът смъкна ризата си. Тялото му беше потно и лъщеше на слънцето. Той започна да се мие под чучура. Младото момче беше виждало тялото на баща си. Баща му беше силен мъж, който цял живот беше работил и се беше борил. Целият им род бяха пехливани. Силни бяха всички мъже в Боляровия род. Дори дядо му, макар и стар, беше силен и със стегнато тяло. Този мъж обаче беше наистина много силен.
- Какво ме гледаш, бе? - каза мъжът. - Я отиди ми донеси един бял пешкир!
Гласът на устата* беше властен и Яне му се подчини. Отиде и потърси бял пешкир, след което му го подаде. Мъжът се избърса и закачливо разроши косата му. Яне дръпна главата си, не беше свикнал да се задяват с него.
- Ей, малкия, нещо много си серт**?!
Останалите мъже бяха свършили работа и явно се готвеха за обяд. Те се засмяха на шегата на своя майстор. След това всеки един от тях отиваше, миеше се на чешмата и се избърсваше в пешкира. През това време мъжете продължаваха да се шегуват с младежа. Те бяха бригада, работеха заедно от години и се познаваха много добре. Сега всички се радваха и се възползваха от това да се пошегуват с младото момче.
В следващия момент мъжът силно хвана Яне за врата и се опита да го задържи. Само за миг момчето като че ли полудя. Той цял живот се беше борил и сега това движение му беше познато. Баща му и дядо му го бяха учили какво да прави, ако някой го хване по този начин за вра
*уста - майстор
**серт - зъл, остър, кибритлия
Ill том “Хайдут
23
/ глава “Боляровия хан
та. Яне се опита да се изплъзне. Дялането на камъни беше направило ръката на мъжа силна и корава. За да го задържи, той стисна врата на момчето още по-силно. Яне продължаваше да се бори. Той беше учен да се бори и можеше да прави това до пълно задушаване. Не можеше да определи дали ръката на непознатия уста беше посилна от тази на баща му или на дядо му. Старите мъже от рода все пак го бяха учили и винаги бяха стискали само колкото беше нужно. Явно за мъжа беше много важно да го задържи и той стисна с всичката сила, на която беше способен. Въпреки това Яне продължаваше движението си, а това още повече затягаше хвата на устата. Гневът на момчето растеше, но не му достигаше сила да разкъса силния захват. Той го караше да се задъхва, а това само утежняваше положението му. Още миг и щеше да се отпусне, и да подвие крак. Гневът не помагаше. В този момент Яне усети, че трябва да действа по друг начин. Съпротивата явно не помагаше. Тогава през помраченото му съзнание мина една мисъл. Не трябваше да се съпротивлява. Трябваше да използва силата на натиска на мъжа. Решението беше просто и гениално. Той веднага разбра какво трябва да направи. Миг преди да изгуби съзнание и да изпадне в помрачение, тялото му сработи. Главата, макар и вече в безсъзнание, беше свършила своето, сега беше ред на тялото, което беше много добре тренирано. Може би затова бяха многогодишните изнурителни тренировки, за случай като този. Сега тялото му направи това, за което беше учено през цялото това време. Той не беше в съзнание, за да види, но мъжът и всички останали видяха всичко. Тялото на момчето, което досега се опитваше безрезултатно да се изплъзне, изведнъж се гмурна надолу, по посока на натиска на мъжа. Мъжът беше изненадан. Той опита да пусне тънкото, все още неукрепнало, вратле на момчето, но в този момент то задържа ръката на мъжа за врата си. Изненадата беше голяма. Уста Манол - така беше името на мъжа, беше дръпнат силно надолу. Той загуби равновесие, тъй като не очакваше това. Тегленето надолу беше много силно. Момчето го повлече с цялата тежест на тялото си и в същото време го препъна. Манол най-накрая успя да освободи ръката си, но вече беше твърде късно. Той вече беше политнал, препъна се в падащото тяло на момчето и падна тежко, претърколвайки се. Изненадата у всички мъже беше огромна. Манол беше изумен и унизен. Той скокна, искаше да даде урок на малкия момчиляк, който го беше направил за смях и го беше накарал да се въргаля по тревата. Досега всичко беше шега, но сега той щеше да даде урок, че той - майстор Манол, не тьргш такива работи. Гневният мъж се надвеси над момчето. Мъжете отначало бяха изненадани, но сега повечето от тях се смееха и започнаха “да хвърлят” шеги и закачки на своя уста. Чудо невиждано се беше случило, някакво мла