Пътят се извиваше покрай реката. Беше слушал много за пътуванията на семейството му до Бачковския манастир. От майка си знаеше, че и той е ходил в манастира още като дете, но едва сега Яне правеше това е ясно съзнание. Той гледаше планината е широко отворени очи. Пътят се движеше в ниското, покрай планината. Яне гледаше нагоре към скатовете и околните върхове. Докато навлизаха в планината, разбра, че през целия си живот беше мечтал да дойде тук. През цялото време някаква сила го беше теглила насам. Той като че ли познаваше тази планина и дебрите й го притегляха, като прегръдката на майка. Яне обичаше тази планина и сега срещата му е нея беше като среща със стар поз
*акран - набор, връстник
Ill том “Хайдут “
31
I глава “Боляровия хан
нат, с когото не се е виждал от много време. Той предчувстваше, че животът му ще бъде свързан по някакъв начин с тази планина, но по какъв той сам не можеше да си обясни.
Скоро мъжете навлязоха в Бачкьой, но не останаха, а преминаха през селото. При завоя на реката баща му посочи наляво и му показа Бачковската обител “Света Богородица” - вторият по големина манастир в Българско след Рилската света обител.
Без да спират мъжете излязоха от селото и продължиха да навлизат в дебрите на планината. След един завой на пътя баща му спря.
- Ти ще останеш тук! - каза той. - Искам да пазиш конете и да ме чакаш! Колкото и да се забавя, искам да ме чакаш! Ако стане тъмно, запали огън!
След като каза всичко това, баща му извади от своя силяхлък един нож и го затъкна в пояса на момчето. Гърдите на Яне се издуха и той, в собствените си очи, изведнъж стана голям и значим. В последно време той беше щастлив, защото все по-често баща му и дядо му се отнасяха към него все едно, че вече е голям мъж. Сега жестът на баща му също потвърждаваше това. Но нещата на спряха до тук. След ножа баща му извади от силяха си и един табанджия пищов, и го затъкна в пояса на Яне, но така, че късата част на елека да го скрива. Момчето стоеше безмълвно, но беше приятно изненадано. След това баща му пое нагоре по склона и съвсем скоро, само тук-там силуетът му се мяркаше сред зелените клончета на букаците. Гордостта така беше изпълнила гърдите на момчето и то беше толкова впечатлено и гордо, че не можеше да седне, а обикаляше като мечка в клетка. Докосваше инкрустираната топка на дръжката на пищова и сърцето му подскачаше от вълнение. Ходеше и се молеше някой пътник да се отклони от пътя и да го види, така запасан с пищов и нож. Веднага всички щяха да разберат колко важен и голям е станал. А може би някой щеше да се опита да открадне коня и магарето или да иска да премерят сили. Като се сети за това Яне бръкна и бързо извади пищова. Беше виждал как по-старите мъже стрелят. Тежкото оръжие “легна” в ръката му. Тази тежест го успокояваше и преливаше някаква странна сила в тялото му. Усещането да държи оръжие в ръка много му хареса. След малко засрамен прибра пищова. Не искаше някой да го види как си играе, като малко дете, с оръжието. Прибра пищова и вече много по-спокойно зачака връщането на баща си. Той хем искаше баща му да се върне и да се прибират към Боляровия хан, хем му беше драго и мечтаеше за още миг, прекаран с втъкнати пищов и кама в пояса си.
Мина доста време. Той гледаше внимателно натам, накъдето беше изчезнал баща му. Най-накрая баща му се появи. Отначало се мяркаше елекът му и чак след това се появи той, в целия си ръст. Бавно и вели
Токораз Memo
32
Ятаган и Меч
чествено се спускаше от склона. Веднага след като го забеляза Яне стана и започна да стяга животните за езда. Досега те бяха пуснати да пасат свободно. Тревата тук, в клисурата, беше сочна и зелена и животните с удоволствие започнаха да пасат. В равнината вече не беше останала зелена трева и в последно време животните пасяха прегоряла трева или сено. Сега пасяха от тревата, примесена с билки. Тук горе в планината беше най-силното и хубаво сено за животните.
Докато баща му слезе по склона, Яне вече беше оседлал животните и беше готов за потегляне. Баща му носеше някакви кожени дисаги, подобни на чанти.
Двамата мъже се прибраха в Боляровия хан късно посред нощ. Баща му не му взе веднага ножа и пистолета, а му ги остави чак докато двамата не влязоха в хана. Майка му видя втъкнатото оръжие в пояса на момчето и хвърли към баща му унищожителен поглед.
Яне не разбра нищо за онзи ден, но след него строежът на черквата продължи с пълна пара. Беше сигурен, че майка му е говорила с баща му заради оръжията, които беше носил, защото след това баща му веднага си ги беше взел.