Когато пристъпи в храма, дядо му вече беше запалил няколко свещи, които беше поставил в двата масивни свещника, а в ръка държеше другаЗ и с възхищение оглеждаше изографисаните стенописи, които още не бяха изсъхнали. Личеше си възхищението и дори благоговението, с което оглеждаше украсата на светия храм. Черквата беше сбъдната мечта на всички мъже от рода на Боляровите. Това, така или иначе, трябваше да се случи и дядо му беше щастлив, че е станало докато той все още е жив. Отляво на входа имената на него и сина му бяха изписани с големи букви, като ктитори на храма. Ако не с друго, поне с това щеше да остане в паметта на наследниците си.
Мина доста време, а старецът все така оглеждаше храма, без да каже нищо. Отначало Яне очакваше нещо да се случи, но с времето реши, че дядо му го е взел само като придружител, да не е сам или да му помогне при връщането и качването по баира.
Тъй като нямаше какво да прави, Яне също взе запалена свещ от свещника и подобно на дядо си започна да разглежда стенописите. Някои от
Токораз Memo
40
Ятаган и Меч
сцените му бяха познати. Беше слушал много истории от дядо си и сега се опитваше да познае коя библейска история е зографисана на стената.
Най-накрая дядо му застана отпред, пред иконостаса, точно в центъра на черквата. Иконостасът и амвонът бяха вдигнати с ниско стъпалце, което в средата беше огънато в красива дъга. Цялата настилка беше от големи красиви мраморни плочи. Скъпият камък като че ли излъчваше някакъв хлад и благородство. Яне беше забелязал, че на определени места в стената дюлгерите бяха вградили специални керамични съдове, подобни на гърнета. Тяхната цел беше да увеличат акустиката и сега, когато дядо му заговори, гласът му - усилен и оттласнат от стените и каменния под, звучеше някак странно и задгробно.
- Яне. ела тук! - каза той, а черквата странно усили гласа му и му придаде някаква дълбочина. За миг момчето забрави, че стои пред дядо си. Струваше му се, че чува някакъв поп или това е гласът на самия Бог. Застана пред най-възрастния от Болярови. Дядо му взе свещта и я мушна в свещника, така че да осветява цялата черква. Яне стоеше пред дядо си и като че ли останалият свят беше престанал да съществува. Най-близкото място с хора беше Боляровия хан. Черквата беше закътана под баира, така че по никакъв начин не се чуваше шум или дори намек за човешко присъствие. Дебелите каменни стени и това, че половината черква беше вкопана в земята, спомагаха за тази тишина.
- Яне! - започна дядо му.
Момчето веднага разбра, че така очакваната сериозна част, беше настъпила.
- Знаеш, че сега ти си последният младеж останал от нашия род. Всички ние разчитаме на теб да продължиш рода на Боляровите. Не е важно само да имаш дете. Да бъдеш Боляров означава да получиш не само кръвта, но и възпитанието на нашия род. Запомни, няма Боляров който да не е пехливан! Ние винаги сме се славели като най-добрите борци и воини. Така, ако имаш мъжка рожба, където и да те отведат пътищата на живота, помни, че трябва да го обучиш на нашата борба! Учи го на останалите хватки, но най-накрая задължително го научи на нашия начин и му кажи откъде идва! Помни още, че да бъдеш Боляров означава да бъдеш българин. Нашият род е стар български род и ние не можем да бъдем никакви други, освен българи. И не се жени за жена, която не е истинска и чиста българка! Нашите предци винаги са спазвали това. Ти също си длъжен да запазиш чистотата на нашата кръв!
Яне знаеше, че не бива, когато говори по-възрастен човек, да го прекъсва, но един въпрос се заби в главата му като пирон и не му даваше мира.
- А, дядо, ако се влюбя в небългарка?
Ill том “Хайдут
41
I глава “Боляровия хай
По това как го погледна старецът му стана ясно, че не е трябвало да го прекъсва.
- Няма такова нещо като любов! - сурово отвърна старецът. - Ти си мъж и боец и никога не поставяй жена наравно с теб! Това, което наричат любов, е начин някаква жена да ти се качи на главата. Жената трябва да ражда деца, да помага на мъжа и винаги да знае мястото си. Никога не допускай жена да ти се качи на главата! Това не може да се случи на истински воин! Никога не допускай да бъдеш мекушав! С това как ще се справиш с жена си ще покажеш колко си твърд и дали наистина си достоен пехливан. Запомни, няма такова нещо като любов! Ти ще си избереш жена и от теб ще зависи каква ще е тя. Помни, трябва да бъде добра, послушна и българка!