Думите на дядо му не му харесаха и той не беше съгласен с тях. Толкова често беше слушал песни за епичната любов между юнак и хубавица. Досега гой винаги беше мислил по този начин за бъдещата си жена. Нямаше съмнение, че той ще стане юнак и най-силен пехливанин, а жена му ще бъде най-личната мома. Не беше мислил откъде ще я намери, но винаги така беше мислил за нея и себе си.
Дядо му явно реши, че е губил достатъчно време да му обяснява нещо толкова незначително и продължи:
- Освен българин и пехливанин истинският Боляров трябва да бъде и християнин! Това е задължително за нас! То е от времето, когато преди много години сме били принудени да се изселим от Търнов и да дойдем тук. Тогава сме направили това, за да запазим народностга и вярата си. Помни, ние винаги сме били православни християни и никога католици, и всякакви други! Няма друго християнство, освен православното. Бачковската и Араповска обител са тези, около които се въртим. От този ден тази черква трябва да стане наш духовен център. И нека от този момент всеки Боляров бъде кръстен, и получава причастие в тази черква! Нека тук да проплакват нашите наследници и тук да ги опяват! Искам да бъда първият на когото това да се случи! Избрал съм си място, където да ме погребете! Слушай сега какво ще ти кажа! Искам да ме погребете горе на баира, над черквата и малко вдясно - като каза това старецът му посочи с ръка къде иска да бъде гробът му.
- Цял живот съм живял като воин! Обичах свободата и простора и никой не ме победи, и не преклоних глава пред никого! Искам да лежа в суха земя, по-близо до небето и простора! Погребете ме горе на баира и нека това бъде гробището на Боляровия род! И където и да ходят Боляровите, нека се връщат тук и бъдат погребани тук, до нашите кости и да ни разказват къде са били, какво са преживели и че достойно са живели! Чуваш ли, момче?
Токораз Memo
42
Ятаган и Меч
- Да! Да! Чувам! - явно дядо му беше доловил, че за миг се беше разсеял. Когато старецът се убеди, че момчето се откопчи от собствените си мисли, продължи:
- Ние винаги сме се държали далеч от хора от други вери! Никога не се доверявай на чифути*, дръж се далеч от читаци**! Закълни се тук и сега, че никога няма да измениш на православието и на Христос! Ако трябва умри, но не сменяй вярата си!
Яне клекна на коляно, както му показа дядо му, и се закле да спазва всичко, в което дядо му го закле.
Когато се изправи, дядо му каза:
- Ако ние с баща ти не успеем, намери отнякъде една стара и скъпа икона и нека тя да украси храма, за да има къде да поставят ръце заклеващите се Болярови!
Яне беше щастлив. Не можеше да повярва, че всичко това се случва на него. Винаги беше усещал, че родът му не е обикновен, но сега беше удовлетворен, защото нещата се бяха оказали точно такива, каквито беше очаквал. Той винаги беше знаел, че е Боляров, но сега за пръв разбра колко е различно и отговорно да бъдеш такъв.
- На колко години ставаш? - попита дядо му.
- На единадесет - отговори момчето.
- Скоро ще станеш мъж. Вече трябва да започнеш да разбираш живота. Трябва да уважаваш старите хора, особено тези от рода на Боляровите и да почиташ земята, защото тя е наша майка. Скоро ще тръгнеш по своя път…
- Какъв път! - прекъсна го грубо момчето. - Не ме пускат да изляза до Станимъка. Майка ми и баща ми никога няма да ми разрешат да тръгна, накъдето и да е.
- Не ти говоря за път за вървене. Говоря ти за бойния ти път.
Яне се беше опитал да привлече дядо си за съюзник срещу майка си и баща си, но удари на камък.
- Скоро трябва да си готов да защитиш честта на нашия род.
- Какво? - на Яне му се стори, че не чува добре.
- Знаеш, че в самите поли на планината, близо до Станимъка, се намира една местност. Знаеш ли как се казва?
- Да! - сърцето на Яне трепна. - Казва се Четиридесетте извора.
- Четиридесетте извора. А знаеш ли как се произнася това на турски?
Момчето вдигна рамене. И да знаеше, сега не се сещаше.
- На турски Четиридесетте извора се казва Кърк панар. Чувал ли си за Кърк панар?
*чифут - пренебрежително название на евреи
**читак - обидно название на турчин или мюсюлманин
Ill том “Хайдут “
43
I глава “Боляровия хан
Яне отново вдигна рамене. Той наистина беше чувал това име, но сега не можеше да се сети откъде. Свещта все така светеше, а двамата - дядо и внук, стояха в центъра на новопостроената черква на Болярови.