Ill том “Хайдут
401
III глава “Едирне”
- Аз, Маринчо Бимбеля - Страшния, ще ти видя сметката! - крещеше мъжът. И скочи от гърба на коня си, защото неговият кон беше останал на краката си. Звезда тъпчеше с копитата си земята, като че ли беше усетила тръпката на битката и сега можеше да стъпче и Яне, ако Маринчо я насочеше към него. Мъжът срещу него не беше Вълко, а Марин - синът на Вълко. Марин беше страшен мъж. На Яне не му трябваха повече доказателства за това, кой е най-добрият пехливанин на Бимбелови.
Буря виеше като обезумяла и се мяташе, завързана на кожения ремък. Башпехливанинът знаеше какво ще стане, ако Мирза я изпусне, ако тя успее по някакъв начин да се изплъзне или скъса ремъка.
Яне стоеше срещу мъжа и беше готов да отговори на всяка атака. Мъжът беше извадил ятагана си и вървеше към него.
- Марине! Я, Марине! Остай го човека!
Гласът беше гръмовен и идеше някъде отстрани. Всички спряха и погледнаха натам, а там, върху гърбовете на конете си, бяха застанали двама мъже. Единият беше е едро лице и големи, леко прошарени, щръкнали настрани мустаци. Мъжът беше с пълно месесто лице и тежко тяло, което си личеше, че принадлежи на бивш пехливанин. Яне не изпита никакво съмнение, че това е Вълко - водачът на Бимбелови. До него яздеше мъж с гърбав нос и европейски дрехи, на главата, под триъгълната му шапка, с високо бяло перо, се подаваше бяла перука на вълни. Нямаше съмнение, че това е шведският крал Карл XII. Това си пролича и по шведските войници, които досега бяха стояли настрани и безучастно гледаха случващото се, но когато видяха своя крал, се изпънаха като струни. Малко зад Карл яздеше един мъж, който може би беше негов адютант, а може би не, защото двамата шведски войници поздравиха и него по много специален начин.
Думите на Вълко накараха Марин да застине. Като ги погледна, Яне веднага разбра, че Марин е син на Вълко.
- Какво искаш бе, момче? Защо си дошел тука? Беляга си ли търсиш или смъртта?
- Аз съм Яне Боляров! Башпехливан съм! Тръгнал съм към Едирне да се боря и да защитя титлата и честта на българите, но преди това искам да предизвикам Бимбелови да се борят с мен!
Мъжът търпеливо изслуша и попита:
- Защо ти е да се бориш с Бимбелови? Защо не си ходиш по пътя?
- Болярови и Бимбелови са най-добрите пехливани! Аз съм Боляров и искам да победя Бимбелови, за да се явя и от тяхно име на борбите! Да няма после човек, който да каже: “Победи, но Бимбелови не се бориха!”
- Ние имаме веселба, защо държиш да я почерниш?
Докато говореше Вълко, Марин прибра ятагана си и отново се качи на гърба на Звезда.
Токораз Memo
402
Ятаган и Меч
- Не искам да почерням нищо, искам да ме признаете за най-добрия пехливан и да си ходя! Искам да се боря и да ви победя! Аз обединих борбите на Болярови и Бимбелови и искам да го признаете! Така и вие ще бъдете признати, защото аз се боря като вас!
- Ти много дръзко хортуваш! - каза Вълко, като Яне видя как главата му почервеня. - Ние, ако искаме, можем да пратим пехливан да се бори от наше име! Нямаме нужда ти да ни представяш! Освен това кой те е учил теб на Бимбелова борба, та искаш да ни представяш и твърдиш, че я знаеш?