- Учил ме е сам Велко Шейтана от Козбунар!
- Велко?! Ти откъде го знаеш?
- Той ми беше учител!
- Това лесно ще се види като се сбориш. Как се казват дядо ти и баща ти?
- Дядо ми се казва Коста, а баща ми - Иван.
Едрият мъж се замисли и после бавно каза:
- Това е вярно, но съм чувал, че синът на Иван Боляров не се казва като теб.
- Аз имах двама братя, но и двамата умряха.
- Петко кой беше? - попита старият мъж и искрено учуди Яне.
Тези мъже, толкова далеч от Боляровия хан, ги познаваха и може би
ги дебнеха. Откъде Вълко Бимбела знаеше за брат му Петко?
- Петко умря! Удави се в една подводна река, преди години.
Яне се сети, че отдавна не беше чувал името на брат си. За Бимбелови Петко беше жив и те сигурно се готвеха да го победят в борба. За Бо-лярсви той беше станал “мълчан човек” и вече никой не го споменаваше. Така Петко живееше в мислите и устите на враговете, а беше мъртъв за своите.
- Като се сбориш, ще разбера и дали тръткаш като Боляров! Ако ме излъжеш, ще те посека, да знаеш!
Яне беше спокоен. Той много добре знаеше кой е и как се бори. Знаеше, че Бимбелови са познавачи, може всичко да е, но не можеха да не разберат, че е Боляров и че лично Велко Шейтана го е учил да се бори.
- Вярно, че с Болярови, от поколения, имаме вражда, но едно от най-важните неща при нас е уважението! Ние ги признаваме за добри колкото нас, защото знаем, че юначеството на всеки човек се оценява според врага, срещу когото се изправя! Ако си самозванец, ще те убия заради Болярови, защото никой няма право да подценява нашите врагове и да се представя за тях! Така че помисли си добре и ми кажи, още ли искаш да се бориш в нас?
Яне не каза нищо, само кимна с глава. Всичко беше ясно.
Ill том “Хайдут”
403
III глава “Едирне”
- Или си много смел, или си луд, но и в двата случая виждам, че тичаш към смъртта! Аз няма да те спирам! Ха влез и заповядай на нашата софра! - каза старият човек и направи властен жест към селото. След което се обърна, с него се обърнаха кралят и другият швед и така тримата тръгнаха. Яне беше чул поканата, но все така стоеше с кама в ръка. Конят му се беше изправил и уплашен от Звезда се беше върнал назад, където ни жив, ни умрял Мирза го беше хванал за поводите. Мир-за не искаше да изгубят скъпото животно и той да се връща на гърба на някое муле или магаре.
Яне не помръдваше, защото по същия начин стоеше и Маринчо. Чак когато тримата мъже се отдалечиха достатъчно, Марин се обърна и каза нещо на един от мъжете. След това всички се обърнаха и тръгнаха към мегдана. Мъжете обсъждаха и подвикваха, но Яне не ги чуваше. Шведите все така стояха. Те бяха чули как техният крал беше попитал водача на българите за това момче и доколкото бяха успели да разберат, това бил най-добрият пехливан в Империята на падишаха, но бил от друг род и сега бил дошъл да предизвика мъжете, които живеят в тази част на страната. Шведите - наследници на викингите, изгледаха слабото и младичко още момче и също не можеха да повярват в това, което беше казало момчето. Та то беше много по-леко от всичките мъже на Бимбелови, беше младо и дори още голобрадо.
Когато всичките Бимбелови се скриха от поглед, този, на когото Марин беше говорил, се приближи и каза:
- Вървете след мен! Накарай кучето да мълчи!
Яне повика Мирза. Той не искаше допълнително да изнервя Бимбелови, затова го повика с българското име, което сам му беше дал:
- Митко! Я ела бе, Митко!
Мирза обаче държеше трите повода и не помръдваше. Яне пак го повика, но турчинът все така не помръдваше. Яне не можеше да разбере дали не го чува, или от страх си е глътнал езика.
- Какво му има? - попита мъжът.
- Глух е нещо. Ще отида да го взема! - каза Яне.
- Да не избягаш? - каза мъжът, който беше от родата на Марин и Вълко.
Яне преглътна обидата и отиде до Мирза. Той беше твърде ядосан на
турчина, за да мисли сега за Бимбелови. Когато се приближи до него, тихо му каза:
- Какво става, бе? Защо не помръдваш?
- Няма да вляза в това село! Тези са по-зли и от Шейтан, те ще ни изколят! И да победите, и да загубите, с нас е свършено! Това ли измислихте, башпехливан ефенди?… Искам да се върнем! - проплака след малко Мирза.
Токораз Memo
404
Ятаган и Меч
- За да не ги изнервяме ще ти викам Митко, а ти се прави на глух и ням. Не знам какво ще стане, ако разберат, че си турчин? Нали разбра?!
Мирза хич не искаше да следва Яне, но нямаше друг избор, затова тръгна след него. Конят му като че ли усещаше настроението на своя стопанин, вървеше също с оклюмала глава и със силно дръпнати назад уши, което го караше да изглежда също така нещастен. Буря беше навирила опашка. Тя като че ли се радваше, че влиза в сърцето на вражеския лагер.