Мъжът, който ги водеше, настани двамата в една отделна къща. В къщата нямаше никого, но явно съвсем доскоро тук бяха живели хора. Или ги бяха изместили, или се беше случило нещо с тях. Къщата беше малка, отдолу цялата беше изба. Двете стаички бяха навдигнати и до тях се стигаше със стълба от двете страни. Точно над вратите къщата имаше широка арка. Долният кат - избата, беше от големи дялани камъни, а горният беше варосан, но със сигурност беше от кирпич. Двете врати бяха една до друга. Стаите не бяха големи. Това, което направи впечатление на Яне, беше, че нямаше миндери, а чергите, върху които трябваше да спят, бяха метнати направо върху дървеното дюшеме. Яне се настани в лявата стаичка. Тя имаше два прозореца, които гледаха на юг и един - на запад. На прозорците имаше дебели железни решетки, на редове. Митко взе дясната стая. След като остави седлото и всичкия си багаж в стаята си, Яне отиде да огледа стаята на турчина. Преди това беше взел ортомата и я развъртя малко.
Завари Мирза да прави нещо. Яне явно го стресна, защото мъжът се извърна и каза:
- В гази страна няма миг покой! Яне ага, защо не потропахте преди да влезете? Вие, християните, нямате ли тайни, не се ли усамотяватс понякога?!
Яне беше израснал в семейство, в което всички спяха в една стая или в две, но всичко се чуваше, така че не разбра за какво точно говори турчинът. Той обаче веднага се сети защо Мирза ага беше толкова разярен.
- Скъпоценностите ли криете, Мирза ага? Паричките ли кътате? - шеговито попита Яне. Той много добре знаеше, че е така, но попита само на шега.
- Паричките! Паричките! - продължи да се възмущава Мирза. На него явно не му харесваше и ролята, която трябваше да играе - да се прави на глух и ням.
- Глухоням, как го измислихте?
- Иначе веднага ще разберат, че не можете да говорите български и не го разбирате!
Мирза се замисли и скоро се съгласи, че така наистина е най-добре, но все пак това не му харесваше.
Ill том “Хайдут
405
111 глава “Едирне
- Лошо направихме, че дойдохме тук! - каза Мирза. - Няма да излезем живи от тук!
- Млъкни!
- Башпсхливан ефенди, видях как победихте Кара Мустафа и Кая, спасихте султана, видях как победихте Първан и Дели Узун, но тези мъже тук са страшни! Тези са чапрашъци, не са нормални, делии са! Искам веднага да избягаме от тук! Моля ви, Яне башпехливан! Вие сте разумен човек, как се навряхме сами в капан?!
Яне се усмихна:
- Митко ефенди, ти май се уплаши от свирепия вид на Марин и Бимбелови?
- Уплаших се! Наистина се уплаших, Яне ефенди! Срамно ли е да се уплашиш от такъв човек?!
Яне погледна Мирза и разбра, че сам не знае колко много иска от него. Това, което искаше, не беше по силите на турчина.
Пред къщата имаше плочник от големи каменни плочи. Вдясно беше плевнята, до къщата беше мястото за сламата, а до нея беше оборът. Той беше малък, но пък двата коня влязоха вътре спокойно. Яне им сложи от сухото миналогодишно сено. След това излезе на двора. Оградата беше висока, а от двете страни на каменната пътечка, която водеше към портата, беше засаден чимшир, а отстрани имаше две малки градинки. Лявата беше само от трева, а в дясната имаше засадени много и най-различни цветя. Цялата къщичка, макар и малка, беше грижливо поддържана. Яне излезе на улицата. Вдясно къщата беше много по-голяма от тяхната. Тя се извисяваше над тази на Яне и Мирза. Буря също подаде навън огромната си глава, но момчето я бутна обратно вътре. От одеве той чувстваше, че кучето е превъзбудено и иска да ухапе някого. Пред портата на съседната къща бяха насядали няколко от шведските гвардейци. Яне не знаеше езика на мъжете и всички те, облечени в еднаквите си униформи и белите си перуки, му се струваха еднакви. Мъжете веднага забелязаха Яне. Сред тях бяха двамата, които днес бяха станали свидетели на това, което се беше случило на пътя. Сега те разказваха на другарите си за случилото се. Та тези двамата погледнаха към Яне и го посочиха на останалите. Скоро цялата група го гледаше и Яне беше принуден да се прибере. Всъщност точно пред двете къщи се намираше селският мегдан. Това беше широка неутъпкана поляна, на която ставаха празненствата в Пашакьой. Точно срещу тях се намираше огромна къща, която явно принадлежеше на Вълко, а до нея - не по-малка, която сигурно беше на Марин, но сега пред нея също се виждаха униформи на гвардейци. Яне веднага разбра. Бяха го сложили до гвар-дейците, за да го пазят и да им е по-лесно да ги следят. Къщата на Ма
Токораз Memo
406
Ятаган и Меч
рин я бяха отстъпили на шведския крал. Яне тръгна към стаята си. Искаше малко да се изпъне. Пиеше му се вода. Беше видял една чешма пред къщите на Вълко и Марин, но сега беше още много светло и не искаше да пресича мегдана. Не знаеше какво ще им стане на мъжете от Пашакьой, затова си легна жаден. Скоро обаче някои отвори външната врата и Яне подскочи. Буря излая и също скочи. Трябваше да бърза, за-щото някой щеше да стане кабил*. Яне погледна през джама. Мъжът тичаше към портата, а Буря го преследваше. На башпехливанина веднага му стана ясно какво ще последва, ако кучето успее да стигне мъжа. Мъжът обаче беше бърз и пъргав. Бързо излезе през портата, добре че я беше оставил отворена зад себе си. Буря се беше засилила, вратата се затвори току пред зейналата й паст и тя не успя да спре. Чу се силен трясък. Буря удари портата с голямата си твърда глава. Тя се разтресе. Яне беше виждал така кочове да се удрят помежду си. От удара, от изненадата, от това, че не беше успяла да докопа мъжа или от болката, Буря полудя. Тя така лаеше, че сигурно гласът й се носеше далеч извън селото. Лигите й летяха напред и залепваха за дървената порта, а тя така скачаше срещу портата, като че ли се опитваше да я прескочи. Яне излезе на двора. На лявата си ръка беше нахлузил ортомата. Мирза също излезе от стаята си. Отначало той много се страхуваше от кучето, но когато разбра, че тя няма да го ухапе, а даже напротив - ще го пази, вече дори се хвалеше с приятелството си с едно толкова впечатляващо и могъщо животно, след което всички се обръщаха.