Яне извика, но кучето въобще не го чу. То така лаеше, че трябваше да я ритне, за да усети въобще, че има някой зад нея. Но и след това тя само го погледна и продължи да си лае. В погледа й Яне видя онази непокорна нишка, която я правеше вироглава и със собствено мнение. Той разбра, че не може да я спре. Сви ортомата така, че тя да влезе в ръкава му. Опипа силяха, бутна кучето така, че да не изскочи навън и внимателно излезе. Когато затвори портата, отвътре отново се чу удар. Буря пак беше блъснала главата си. И отново полудя. Тя така лаеше, че беше невъзможно да чуе, каквото й да е от това, което мъжът, стоящ пред вратата, се опитваше да му каже. Явно цялото село беше чуло лая на Буря и любопитните мъже се стичаха да видят какъв е този звяр. На чардака, от отсрещната къща, наизлязоха Вълко, Маринчо, Карл и придружаващият го швед. Шведите от съседната къща също бяха наизлезли да гледат.
- Успокой кучето си! - каза му мъжът.
Яне го чу само защото двамата се бяха отдалечили доста от вратата.
- Вържи кучето! И да знаеш, че тази вечер си поканен на гости на Вълко Бимбела! Той дава вечеря в твоя чест и в чест на Болярови!
*кабил - жертва, жертвоприношение
Ill том “Хайдут
407
III глава “Едирне
- Кучето нс мога да вържа, така че всеки път викай, аз ще излизам! Може ли да взема с мен и прислужника си?
- Да! Вземи го!
Мъжът се обърна и си тръгна. Яне се прибра в къщата, за да каже на Мирза. Буря не ги оставяше на мира, тя не спря да лае през цялото време, докато не тръгнаха.
Яне дълго се чудеше, но най-накрая реши и остави ортомата в ръкава си. Тази вечер двамата с Мирза бяха приети най-радушно в къщата на Вълко. На софрата бяха седнали главата на Бимбелови, но най-важното място беше отредено за шведския крал. Отстрани на него бяха застанали двамата шведи, свидетели на случката през деня. Яне им кимна в знак на поздрав. До шведския крал беше седнал мъжът, когото Яне беше взел за някакъв помощник на краля, но той се представи като маршал Рендшел.
Яне не знаеше, но всъщност в битката при Полтава, срещу 45 000 руска армия, предвождана от Петър I и фелдмаршал Меншиков, се изправила 22 000 шведска армия, водена именно от маршал Рендшел. Карл XII бил нелепо ранен в десния крак и тъй като не можел да ходи, водил битката от носилка, носен от верните си гвардейци. Шведите загубили чак след като многократно превъзхождащата ги руска артилерия “отнесла” шведската гвардия. Никой не подкрепил шведите, а всички им изменили. Най-голямото предателство било, когато казашкият хетман Мазе-па се обърнал срещу шведите и така 14 000 конница на шведите, предвождана от Лавенхаупт, не успяла въобще да влезе в битката.
Маршал Рендшел сега изглеждаше сломен и състарен, затова Яне го беше взел за ординарец. Старият стратег, водил войските в толкова победни битки, сега беше поддържан само от надеждата, чс султанът ще ги подкрепи и някой ден пак ще предвожда войска срещу русите.
Яне не знаеше и кой е шведският крал Карл ХИ. Швеция беше третата държава по големина в Европа. Благодарение на Карл и неговите пред-ци Швеция владееше Полша, Беларус, част от Германия и Дания. Самият Карл беше крал-воин. Той цял живот беше военен, военен сред военните. Цял живот не се беше занимавал с нищо друго освен с война. Въпреки че Швеция беше могъща държава и кралят й имаше много дворци, в техния двор той опъваше военна палатка и живееше в нея, отказвайки да спи в меките легла с балдахини в дворците си. Това хвърляше шведските благородници и особено придворните дами в смут и те бяха недоволни, че техният крал нс ги цени и не почита начина им на живот. Военните обаче се гордееха със силния мъж, който доброволно се беше отдал на военен живот. Така те го чувстваха близък и като част от себе си.