Токораз Memo
408
Ятаган и Меч
Яне не знаеше всичко това, иначе то би предизвикало неговото уважение. Карл XII седеше и е любопитство следеше разговора. Вълко му превеждаше. Яне не знаеше на какъв език точно, на френски или направо на шведски. Той явно беше обяснил всичко за Яне, защото сега кралят го следеше с голям интерес. Башпехливанът беше гладен, но хапна малко, въпреки постоянните подканяния на гостоприемния домакин. Той беше нащрек през цялото време. Ортомата тежеше на лявата му ръка, а Бимбелови дори не го обезоръжиха. Пищовът му беше зареден, а кесиджийската кама беше наточена и готова за битка.
Ако до Карл XII седеше маршал Рендшел, до Вълко беше седнал Маринчо. Яне следеше най-много него, защото той беше най-опасен от всички. Мъжете ядяха и пиеха. Маринчо не пиеше нито вино, нито ракия. Яне също не пиеше. От одеве Яне не се заблуждаваше. Той знаеше, че е поканен не защото Бимбелови много му се радват, а за да го подра-ботят, да разузнаят кой е и от къде е и да му въздействат. Затова той беше внимателен. Разбира се, Бимбелови можеха и да го отровят, но Яне знаеше, че те са хора с чест и никога няма да си позволят да действат по този начин. Спомни си колко много се беше ядосал Велко на Айше, ко-гато тя беше отровила турците. Яне го разбираше, ако Бимбелови го отровеха, върху името им щеше да се лепне петно, което с поколения нямаше да може да бъде изчистено. Така че беше спокоен, но все пак не искаше да яде много и да пие, за да не изпуска ситуацията от контрол.
- Та казваш ти си Яне Боляров, син на Иван Боляров, така ли? - Яне знаеше, че трябва да бъде внимателен и точен в отговорите. Не биваше да каже нито една дума повече, нито един звук даже. Не биваше да направи нито жест в повече. Трябваше да внимава и да извлече максимума от разговора.
- Да, аз съм Яне Боляров! - отговори стегнато той.
- И как казваш умря Петко?
- Удави се в една подводна река.
- И как попадна там? - продължаваше да пита старецът.
- Преследваше го една потеря - Яне продължаваше да отговаря стегнато.
- Потеря казваш?
- Да, потеря.
- Дядо ти и баща ти живи ли са, здрави ли са?
- Не знам! Не съм ги виждал от много време.
- Сигурен ли си, че си от Болярови?
- Да, от Болярови съм.
- Дядо ти как се казваше? - Яне беше сигурен, че вече беше казал, но старият мъж явно не се беше убедил, че пред него стои Боляров и го
Ill том “Хайдут
409
III глава “Едирие
разпитваше. Той си спомни за метода за разпитване на Йосиф Брадати и нямаше да се учуди, ако след малко Вълко го хванеше за ръцете.
- Коста се казва.
- Коста. Да, Коста. Коста Боляров. И защо казваш си дошъл?
- Миналата година победих в борбите в Едирне и станах башпехливан на всички пехливани.
- Чухме! Ти ли си бил? Много се чудихме кой българин би могъл да стане башпехливан и да победи Кая. Кая е наш приятел и дори доскоро се готвеше тук. Учудихме се защо иска да изучи нашата борба. Разпитваше и за борбата на Болярови. Тази година той е много добре подготвен и ще ти бъде много трудно срещу него.
Горчива буца заседна в гърлото на Яне. Бимбелови, които бяха известни с омразата си към турците, не се бяха спрели пред нищо и се бяха съюзили с турчин, само и само да навредят на Болярови. Те бяха подслонили и бяха разкрили тайните си пред един мюсюлманин. Яне искаше да стане и да ги обвини, че са предали род и родина, но не направи нищо такова. Той само се усмихна и каза:
- Кая е много добър борец, научихте ли го?
- Горе-долу - уклончиво отговори Вълко.
Яне реши да разузнае и попита провокативно.
- Имаше ли пехливанин от Бимбелови, който да се изправи срещу Кая?
Яне знаеше, че въпросът ще ги обиди, но той също се чувстваше обиден и предаден. Бимбелови бяха учили Кая на техните хватки. Но не само това го огорчи. Кая се готвеше сериозно да го победи, а той досега не беше имал една свястна борба през тази година. На Четиридесетте извора му бяха отказали да се бори. Тук трябваше да се бори, ако ще да ги обиди, но трябваше да се бори! Щеше да предизвика всеки Бимбелов поименно, но щеше да се бори!
Вълко обаче беше опитен и не се подаде на провокацията на Яне. Той отговори на въпроса с въпрос: