Шведите бяха изумени от огромната сила на младото момче. То беше по-силно и от двама им взети заедно. Те се смятаха за добри борци, но тук се бяха сблъскали е нещо, което многократно превъзхождаше разбиранията им за борба. Сега разбраха защо Бимбелови бяха реагирали по този начин. Това момче беше силно и гъвкаво като дракон. То беше бързо и се спускаше към тях, като хищен орел. Срещу него те не бяха успели нищо да направят. Явно момчето беше надарено със свръхестествена сила. То беше дракон!
Яне лежеше и си мислеше същото. Василка му беше казала, че е змей, но не му беше казала ясно дали тази година ще победи. Борбата с
Токораз Memo
414
Ятаган и Меч
шведите го беше уморила, но и му беше подействала успокояващо. Все пак той не се заблуждаваше. Бимбелови бяха големи майстори в борбата. Те нямаше да са като шведите. Те също бяха змейове.
Когато се прибраха в спалните помещения, двамата шведи разказаха на останалите за Яне. Другите войници дълго се шегуваха с тях. И така Освалд и Ингмар решиха да им покажат дракона.
На другата сутрин Яне много се зарадва, когато на портата потропа-ха десетина мъже от шведите. Бори се с тях цял ден. Шведите се учудваха на неизчерпаемата му сила и огъня, с който момчето се бореше. Мирза през целия ден стоя на малкия дървен чардак, който се образуваше от двете стълби, точно пред вратите на стаите, и се усмихваше. Башпехливанинът гореше и летеше, той беше вдъхновен. Увереността на Мирза в силите на Яне се възвърна. Той виждаше как момчето премята огромните шведски гвардейци и с каква лекота ги повдига.
Такова нещо шведите не бяха виждали. До вечерта всички бяха разбити, а Яне беше щастлив. “Той е дракон! - повтаряха всички шведи, като се прибираха. - Най-силният човек, когото досега сме виждали!” Това беше нещо изумително за тях. Сега всички повярваха на двамата си приятели и признаха, че титлата “най-добър борец в света” въобще не е преувеличена. Това момче наистина беше най-добрият борец в света. Едва ли някъде имаше по-силен човек от него, който да може да го пребори. Някои от тях бяха видели Кая и бяха изпитали страх от огромния мъж и сега, когато разбраха, че момчето е победило гиганта, още повече се впечатлиха. Всички шведи тръпнеха в очакване. Мълвата, че скоро ще има надборване на Дракона и техните домакини, вече се беше разнесла и всички искаха да видят това чудо невиждано. Всички те се бяха убедили в силата на момчето. Те бяха изгнаници, а то беше като тях, затова те му симпатизираха. Шведите бяха решили да подкрепят момчето. Освен добър борец, то явно беше и куражлия, защото беше дошло тук да предизвика цялото село и дори област на борба.
Последният ден преди борбите Яне реши да си почива. Тъй като в къщата нямаше нищо за ядене, на тях им носеха сготвено от къщата на Вълко. Яне не знаеше дали им дават от софрата на водача на Бимбелите и шведския крал, или им дават това, което е останало, но храната беше вкусна и което беше много важно - достатъчна. Мирза, макар и дебел, ядеше малко, така че за Яне оставаше доста храна. В този ден - събота, след като се изкъпа, той отиде на черква, а после спа и яде през целия ден.
На другия ден стана рано. Въобще не беше притеснен. В последните дни гой се беше убедил в силата си. Вярно, щеше да се бори с Бимбелови, но дори нямаше да го направи с най-добрия от тях. Тръпката беше
Ill том “Хайдут”
415
III глава “Едирне “
по-малка, но все пак Бимбелови бяха определили пет пехливана, с който да се бори. Цялото село се беше стекло на мегдана. Тъй като Бимбелови се бяха разселили и в околните села, бяха надошли хора и от там.
Първият човек, с когото Яне щеше да се бори, беше от съседното село Ичме (днес Стефан Караджово). Противникът му беше много силен мъж. Яне беше изненадан. На няколко пъти мъжът го поваля на земята, а единият път го вдигна и така го стисна, че костите на Яне запращяха. Той не беше подготвен. Беше мислил за Марин и беше подценил останалите Бимбелови, а те също бяха много добри борци. Яне веднага се поправи. Хвана силния мъж. Двамата се стиснаха. Яне искаше да го победи директно, без хитрости. Той трябваше да го смачка. Тази година пехливаните нямаше да му позволят да ги излъже. Нямаше да го подценят, така че той трябваше да е в състояние да премине през тях. Сега трябваше да направи същото. Мъжът, чиего име дори не беше запомнил, обаче беше много силен. Той се съпротивляваше. Яне се задъхваше, силата му беше достигнала до предела си. Той стискаше и продължаваше да стиска. Повече и по-силно не можеше. Мъжът трябваше да се предаде. Двамата останаха дълго време така. Борбата продължаваше много по-дълго, огколкото Яне искаше и беше решил. Тя прерасна в борба на изтощение. Яне мислеше и за останалите Бимбелови, които го чакаха и искаше да победи по-бързо, за да съхрани силите си, но не можеше. Сега мъжът го натисна. Той искаше да се пази, но ако загубеше, какъв щеше да бъде смисълът, че се е пазил. По-важно беше да устиска и да победи. Така най-накрая Яне усети как натискът на мъжа намаля, той се възползва и го “пречупи”. Шведите крещяха от радост. Те знаеха колко е силно момчето, но мъжът срещу него също беше много силен. След края на борбата Яне не беше на себе си. Краката му се преплитаха, а Мирза го изнесе извън алая. Чак сега Яне чу гъдулките и българската музика, която няколко музиканти отстрани свиреха. И тогава в главата му прозвуча песента за Цоню Пехливанин и за Коста Копелчето. Яне тихичко я запя и в този момент се сети, че в момента “пише” собствената си песен. Дали някой ден хората щяха да пеят тази песен и щяха да си мислят за него? Някога, когато него отдавна вече нямаше да го има, само песента за него щеше да остане. Дали на хората, които живеят след него, щеше да им е интересно да разберат как е живял той, какви неща са го вълнували и какво е преживял? За тях това щеше да бъде само един куплет от пессн-та.Те никога нямаше да могат да го разберат, а и никой нямаше да се интересува от него. Това беше някаква голяма суета. В този момент Яне проумя, чс нс бива да се бори нито заради песента и легендата за себе си, нито заради бъдещите хора, нито заради нещо друго. Той трябваше да се бори заради себе си! Трябваше да живее заради себе си! Той живе