Ill том “Хайдут “
417
III глава “Едирне”
малка част от силата му идваше от това, на което го беше учил Велко, тоест на Бимбеловия начин. Борбата на Болярови беше загубила. Той наистина беше станал башпехливанин, но вече никога нямаше да се бори или да учи само борбата, на която го бяха учили дядо му и баща му. В него се бяха слели двата начина и след него вече никога нямаше да има чист Боляров начин. Той щеше да създаде нов метод, който нямаше как да се нарича Боляров, защото това щеше да е смес между двете борби. Как ли щеше да нарече този начин?
Яне беше много изморен, но Марин го изгаряше с поглед. Той беше поне 5-6 години по-голям от него. Беше в разцвета на силите си. По всичко си личеше, че е добър пехливанин и опасен противник. Яне виждаше големите му, кръгли като щитове, космати гърди. Ризата на Марин беше разкопчана и космите му се подаваха навън.
- Изправи се на крака и приеми предизвикателството като мъж! - крещеше Марин.
Яне опита да се изправи, но краката му не го държаха. Той беше много уморен. Ако сега се изправеше срещу Маринчо, със сигурност щеше да бъде победен. Яне реши да не го прави и да не се изправя на крака, затова остана все така седнал на земята.
Бимбелови крещяха срещу него. Мъжете бяха озверели. Те като че ли почувстваха слабостта му и искаха неговата смърт. Сърцата им копнееха за мъст. Това момче се беше държало нагло и ги беше унизило тук, в “сърцето” на Бимбелови. Сега те искаха неговата смърт! Те бяха Бимбелови и никога не бяха оставяли враг непобеден и ненаказан.
Мъжете крещяха силно и постепенно затягаха обръча между Яне и Марин. По някое време в шумотевицата башпехливанинът дочу и лая на Буря. Кучето явно беше усетило, че нещо лошо се случва с господаря му. Мъжете крещяха толкова силно, че отнемаха въздуха от дробовете на Яне. Ставаше му все по-трудно да диша, като че ли някой беше стъпил на гърдите му и скачаше върху тях. Главата му щеше да се пръсне. Яне отново се опита да се изправи, но не успя. Това беше посрещнато с още посилни викове. Момчето от рода на Болярови се огледа. Сега имаше нужда от подкрепата на Мирза, но турчинът го нямаше наоколо. Яне искаше да се изправи и да отговори по достоен начин на Марин, но не можеше.
Кръгът се разтвори и Яне видя защо. Там се беше появил Вълко, предвождан от двамата шведи. Карл XII му говореше нещо.
- Нашият гост се бори достойно и показа голямо майсторство, като победи всички Бимбелови, които се изправиха пред него. Той заслужи нашето уважение! Днес уговорката беше да се бори с пет от нашите пехливани и той ги победи. Яне Боляров има поздравленията на всички шведи
Токораз Memo
418
Ятаган и Меч
и лично на техния крал, както и моите! Нашият гост не ни излъга в нито едно нещо, което каза, затова заслужава нашето уважение! Той наистина е Боляров и наистина знае нашата борба. Кажи, Марине, какво искаш?
- Искам да защитя честта на Бимбелови! Искам да се боря с него! - като каза това, Марин посочи към земята, където все още седеше Яне.
- Знаеш, че скоро ще има сватба? - обърна се Вълко към Маринчо.
- Сватбата няма да избяга! - отговори Марин. - Искам да се борим до смърт, докато единият от нас умре!
- Да няма погребение вместо сватба?! - каза Вълко. - Защо не искате да се борите до победа?
- Обикновената победа няма да изтрие срама! Само смъртта му ще върне достойнството ни! Ние трябва да сме най-добрите, а няма как това да стане, докато той е жив!
Яне седеше и слушаше и като че ли чак сега му стана ясно къде беше попаднал и колко сериозно беше всичко.
- Ще се бориш ли с него? - попита старият мъж, като гледаше към Яне.
- Ще се боря, но не сега.
- Ставай веднага! - крещеше Марин толкова силно, че Яне не можеше да чуе Вълко.
- Утре добре ли е?
- Да, утре ще се борим.
Вълко направи жест и всички спряха да говорят, викат и да не се слушат. Старецът задържа жеста си и така над мегдана “легна” абсолютна тишина.
- Двамата ще се борят утре на обяд! Тук! - “отсече” той.
Мъжете изкрещяха. Решението беше взето. Утре щеше да се види продължението на историята, засега още нищо не беше ясно. Хората започнаха да се разотиват, говореха и обсъждаха случилото се. Всеки тръгна по свои си дела, но скоро пак се върнаха. Хората, които бяха надошли от съседните села, запалиха огньове направо на мегдана, а скоро, за да не стоят сами, се върнаха и селяните от Пашакьой. Всеки от тях носеше ядене и така цялото село, въобще целият род на Бимбелови, се събра на мегдана. Музиката свиреше, а месото се печеше в жарта на огъня.
Яне хапна леко. Той се чувстваше много изморен. Чуваше музиката от мегдана, лежеше и си почиваше. Буря лаеше почти непрекъснато. И тя като него не харесваше Бимбелови. Мирза се опитваше да накара кучето да млъкне и му се караше. Шведите бяха поздравили горещо Яне, а после го бяха оставили да си почива. Те му носеха храна и някаква горчива ракия, но Яне не искаше нищо, освен да лежи и да спи.