Заспа дълбоко. Когато се събуди, слънцето вече напичаше и топлеше стаята. Яне хапна, пийна вода, а след това си поигра с Буря. Заради
Ill том “Хайдут”
419
III глава “Едирне”
среднощната веселба, хората на мегдана и тези в къщите си още спяха и из селото цареше тишина. Цялото му тяло беше схванато. След като пак хапна, Яне започна бавно да се раздвижва от главата надолу. Кога-то свърши с раздвижването и загряването на тялото си, хората отвън вече се бяха разбудили. Яне имаше нужда от масаж. Спомни си за Емине. Как имаше нужда сега от нейните леки, но в същото време силни пръсти, които да го размачкат. Ако имаше пак възможност, щеше да я избере и отново да прекарат заедно няколко вечери.
Вместо да подготви някакви тактики, Яне седна и запя песента. След това стана и започна да подскача. Чувстваше огромен прилив на енергия. Преди да се бори в Едирне трябваше да посети “Девечи хане” и да вземе от “чудото” на ханджията. Сладкото и ядките му липсваха.
Човекът от Бимбеловите го повика. За пръв път в живота си Яне щеше да се бори на живот и смърт. Досега се беше опитал да не мисли за това и за смъртта, но сега тази мисъл го превзе. Той вече беше убивал, но за пръв път щеше да го направи пред толкова много хора или … да умре. Яне не искаше това, но когато срещу теб човекът се опитва да те убие и ти трябва да правиш същото. Глупаво е да умреш, поради страх от угризения на съвестта. Това не беше християнско, но животът му и без това нямаше нищо общо с християнството. Ето защо Василка го беше учила. Сега щяха да са му нужни всички неща, на които го бяха научили “учителите” му. Той беше готов. Хората този път бяха още повече и много по-екзалтирани. Всички те знаеха, че борбата ще е само една и то до смърт. Вестта се беше разнесла из околните села. Всички хора искаха да станат свидетели на такава борба. От повече от сто години не беше имало борба на живот и смърт. Сега в нея пак щяха да участват най-добрият борец от Болярови и най-добрият борец от Бимбелови. Някой си Яне Боляров - башпехливан, срещу най-страховития пехливанин и хайдут на Бимбелови - Маринчо Страшния.
В този момент Яне го видя. Той наистина изглеждаше страховито. Яне не го гледаше, не искаше и да мисли за това кой от двамата ще бъде мъртъв. Той се затвори в себе си и почувства онази яснота на съзнанието. Отново беше змей!
Зад Марин пристъпваше плахо същество, красиво и грациозно, подобно на кошута. Това беше жената за която съвсем наскоро Марин щеше да се жени. Тя беше наистина много красива, но очевидно и много уплашена. Яне я погледна само за миг и му стана гузно. Ако Яне победеше, той щеше да разплаче тази жена, както и много от хората, които се бяха събрали да гледат борбата.
Борбата беше много тежка. Марин беше наистина много добър пехливан. Уменията и силата му бяха много големи. Яне опита всичко, на
Токораз Memo
420
Ятаган и Меч
което беше способен. Той опита Боляровия начин и дори хватки на Бимбелови, но скоро разбра, че там противникът му е много по-добър, затова реши да победи с бързина. Но силата на Марин беше по-голяма от неговата. Дори Яне да го изпреварваше, мъжът отсреща компенсираше със сила. После реши да промени плана, но Маринчо също много бързо реагираше. Борбата продължи много време. Яне беше участвал в много дълги борби, но тази много се проточи. С времето и двамата мъже губеха сили и накрая на Яне му се струваше, че не прави нищо. Той дишаше тежко и чакаше. Щеше да се възползва от грешката, която Марин Бимбслов щеше да допусне. Противникът обаче беше по-внимателен от него. Той не предприемаше нищо рисковано. Двамата се държаха и се дебнеха, а мъжете около тях крещяха. Това беше най-великата борба, която виждаха и за която бяха чували.
Яне вече нямаше сили да предприеме каквото и да е. Той само държеше и дебнеше, но му се струваше, че само се е облегнал на Марин. Целият се беше превърнал в хищно дебнещо животно. Марин трябваше да сгреши. Той трябваше да го провокира по някакъв начин, но не знаеше как. И най-накрая моментът настъпи. Марин, подкрепян от публиката, въпреки голямата си умора, тръгна в една последна отчаяна атака. Той беше преценил, че Яне вече е много уморен или беше сметнал, че е намалил бдителността си, и атакува. Яне очакваше точно това. Той блокира действията на Марин, а след това го вдигна. Това бяха последните му капки сила и той ги изцеди докрай. Вдигна Марин, а след това с всичка сила скочи заедно с него. Първият пехливанин на Бимбелови не можа да разбере какво става. Той не беше очаквал такава контраатака и беше насочил мислите си изцяло в атаката. Двамата летяха надолу. Яне успя така да извърти Марин, че двамата да паднат върху него. Ударът беше страхотен. За миг самият Яне изгуби съзнание, толкова силно се удариха в земята. Как ли се беше отразил ударът на Марин? При удара в земята. Яне беше чул силно изпращяване, което означаваше, че някой си е счупил нещо. В момента, в който се съвзе и се окопити, това, което го впечатли, беше тишината. Над мегдана беше “легнала” тежка, напрегната тишина. Яне скочи на крака. Марин все още не беше в съзнание. Тежка въздишка се разнесе над мегдана и се чу из цялото село. Мъртъв ли беше Марин? Това беше въпросът, който вълнуваше хората. Яне погледна лицето на момичето, за което скоро щеше да се ожени лежащия на земята пехливанин, и там прочете всичко. А то не беше омраза към него, а мъка, безкрайната мъка на жена, чакаща своя мъж да се завърне. Дали младата жена осъзнаваше, че Марин може да не се върне и никога вече да не я подхване със силната си ръка? Яне стоеше, а тишината беше толкова “дълбока”, че му се стори, че е оглушал. Гледаше