По най-краткия път заптиетата отведоха Яне към централния затвор на Истанбул. Там те го предадоха на тъмничарите и с най-голямо уважение се сбогуваха с него, като му направиха ниско темане. Яне също ги поздрави. Когато го вкараха в килията, която всъщност беше голям кафез, с дебели решетки, Яне поиска по най-бързия начин да се види с кадията.
- Искам по най-бързия начин да видя кадията на Истанбул! - каза той.
Ill том “Хаидут
427
IVглава “Диарбекир
- Хаирсъз, откъде накъде ти ще решаваш кога да видиш кадията на столицата на султана! Кадията ще реши кога да те види!
Яне изтръпна. Трябваше да направи нещо, за да го пуснат до утре. Трябваше му време, за да отиде до Едирне. Той трябваше да се върне там и да победи!
- Искам веднага да извикаш кадията! - извика Яне.
- Куче, как смееш да говориш така с един правоверен?! - извика пазачът и замахна с бича. Оръжието беше с къса дървена дръжка и три къси кожени ремъка, с възли по тях. Той удари Яне през решетката. Болката беше голяма, ремъците се впиха във врата му. Заптиетата се бяха отнесли толкова добре с него, дори не бяха взели дрехите му. Така той беше облечен с елек, ентерия и с голям ямурлук. Единственото място, къдсто турчинът можеше да го удари, беше главата, но той беше сложил каука на главата си. Така ударът можеше да бъде само във врата. Кожените ремъци и възлите болезнено се врязаха в меката му кожа. Яне изтръпна. Тъй като жилата на бича се увиха около врата му, той ги хвана, а след това, за учудване на пазача, ги дръпна. Придърпа дебелия турчин до решетката и тихо, но сурово, му каза:
- Аз съм башпехливан Яне Боляров! Да не си посмял още веднъж да ми посегнеш, защото ще ти отхапя ръката! Разбра ли?! Веднага повикай кадията!
Турчинът изскимтя. Яне го пусна. Пазачът разтри ръката си и няколко пъти се опита да удари Яне, като крещеше:
- Хаирсъз! Гяур, как смееш?!
Няколко други пазачи явно дочуха виковете му, защото се притекоха да видят какво става.
- Дръпна ми бича, кучето! - извика пазачът. Тогава останалите пазачи започнаха да се опитват да ударят Яне с бичовете си. Башпехливанинът се защити много лесно, като само повдигна ръката си в ямурлука. Нито един от пазачите не посмя да отвори решетката на вратата и да влезе при него, така че те скоро се убедиха, че по никакъв начин не му вредят и се отказаха. Последен от всички го остави Махмуд. Това беше човекът, който пръв му посегна. За да го подразни още, Яне извика:
- Ей, Махмуд, извикай кадията!
- Кадията е на борбите в Едирне! - през рамо каза пазачът и излезе.
Едва сега Яне огледа останалите мъже в кауша. Те го гледаха учудени. Сигурно бяха потресени от всичко, което бяха видели. Едва ли някога са мислили, че затворник може да говори по такъв начин с пазач и особено с Махмуд. Дебел, мърляв, зъл и злопаметен човек, който само като ги погледнеше, с малките си приближени свински очички, ги караше да изтръпват. Всички затворници бяха изпитвали злобата и омраза
Токораз Memo
428
Ятаган и Меч
та на Махмуд. Той използваше бича по-често, отколкото езика си. Явно му беше по-лесно да удря, отколкото да говори.
Тази вечер Яне беше прикован към един друг мъж и така двамата трябваше да ходят заедно навсякъде, дори по нужда.
- Здравей, байно! Кой си, откъде си?
- Аз съм дядо Личо от Тетевен! Ковач съм!
- Ха, здравей, дядо Личо! - каза Яне и му подаде ръка.
- Добре си дошел! - каза дядото и се усмихна.
Яне също се усмихна. Стана му леко и приятно. Старецът го беше накарал да се усмихне. Той беше доволен от това, че човекът, с когото бяха на една пранга, е българин. Така можеха да си говорят.
- Как е тук? - попита Яне.
- Добре е синко, но не се карай с Махмуд, защото може да ти вгорчи живота! Тук той коли и беси!
- Исках само да видя кадията.
- Кадията рядко идва.
- Аз съм тук по грешка и за малко! Ако се видя с кадията, веднага ще бъда пуснат на свобода, дядо!
- Погледни всички тези тук - каза дядото и му посочи унилите физиономии на хората наоколо. - Всички те са невинни и са тук по грешка. Всички те смятат, че по някакъв начин ще излъжат кадията и той ще ги пусне.