- Но аз наистина съм невинен!
- За какво си запрян?
- Дори това не знам!
- Като видиш кадията, ще разбереш.
- Но аз утре трябва да съм в Едирне!
- Не бързай! Помисли само, че вместо Едирне може да се окажеш в Диарбекир и то за много години!
Като чу тези думи, Яне обезумя.
- Но как така?
Привечер пазачите дадоха на затворниците по два хляба таин*. Яне попита и разбра, че това ще е дажбата му за целия утрешен ден.
- Два пъти ядем месо! - гордо каза дядо Личо. - В Ихтилията и Ме-терхането има чешма, джамия и църква.
- Какво е това?
- Това са двете главни отделения на Централния истанбулски затвор. Разрешени са свиждания по три сахата на ден. А ако имаш пари, можеш да подкупиш пазачите и така да си живееш не лошо.
Пазачите започнаха да им разсипват някаква гадно миришеща и изглеждаща каша. Яне нямаше паница и пазачите му я сипаха направо в
*таин - тур. дажба
Ill том “Хайдут
429
IV глава “Диарбекир
ръката. Той отърси ръката си от гадното нещо и така кашата му падна на земята. Яне помириса лепкавото нещо, което беше изцапало ръката му. То миришеше ужасно. Придружаван от дядо Личо, Яне се затътри до една стомна с вода, която беше оставена в единия ъгъл на килията. До стомната беше седнал дебел, космат и миризлив човек, а за него беше закачен един малък човечец, с плешива глава. Яне взе стомната и изми ръката си. Ако искаше да пие, понеже го беше страх да пие от чучур-чето, щеше да го направи по оня майсторски начин, на който го беше научил Кара Тозю и по който пиеха всички дюлгери. Яне си помисли с благодарност за мъжете, повечето от които не бяха вече между живите.
- Какво правиш бре, хаирсъз? - извика грубо мъжът. - Тая вода е за пиене! Как така ще я изливаш на земята?
Мъжът се изправи, а слабият човек изстена, явно го заболя. Грубият човек хвана Яне за ръката, така както си държеше стомната. Яне беше готов да се извини, беше осъзнал грешката си. Ако наистина водата беше само за пиене, тя нямаше да стигне и беше недопустимо той да я прахосва като се мие с нея. Мъжът обаче крещеше срещу него. Дядо Личо дръпна синджира на Яне назад. Кракът го заболя, а и за миг го изведе от равновесие, защото мъжът все още го държеше за ръката.
- Сега ще те науча на уважение! - каза мъжът. - Сега ще видиш кой е Герджика!
Мъжът замахна към лицето на Яне.
- Бягай! Бягай! - извика дядо Личо и сам побягна. Той дръпна Яне, кракът му се дръпна и башпехливанинът застана разкрачен. В този момент дойде ударът. Мъжът имаше твърд и тежък юмрук. По всичко си личеше, че често се е бил. Яне не почувства болка от удара, но видя как пада към мръсния под на килията. Ръката му изпусна стомната, която се счупи с трясък. Яне лежеше на земята. Дядо Личо силно дърпаше синджира, с който беше завързан крака му, като че ли за да го издърпа. Мъжът го риташе, а скоро почувства водата от счупената стомна по дрехите си. Подът беше станал хлъзгав и Яне не можеше да се изправи. Водата се беше смесила с праха и нечистотиите по пода. Мъжът го засипваше с ритници. Той го риташе в гърба и бъбреците, в корема и главата. Яне опитваше да се предпази, но все още чувстваше дърпането за крака, а и под него ставаше все по-хлъзгаво. Мъжът все така го риташе ожесточено, а останалите мъже в килията крещяха като обезумели. Скоро до решетката се появи Махмуд. Той видя гърчещия се Яне, но остана безучастен. Яне се чудеше какво да прави. Не можеше да се изправи, всеки опит можеше да му коства загуба на съзнание. Така той остана да лежи на земята, като разчиташе на това, че човекът, който го риташе, ще се умори.
Токораз Memo
430
Ятаган и Меч
Това стана, но понесе много ритници. Мъжът победоносно се оттегли. но после като че ли се сети нещо и отново се върна и го ритна. Ударът “влезе” в бъбреците му. Чак след това тръгна обратно. По пътя дръпна веригата, неговият човек се подхлъзна и падна, а той, без да се съобразява с него, продължи да ходи, като го влачеше по земята. След това запъхтян седна в ъгъла и подпря гръб на стената.
Яне бавно се изправи. Цялото тяло го болеше. Махмуд все така го гледаше. Той знаеше, че ако се опита да отмъсти на Герджика, веднага ще усети бича на надзирателя. Затова се изправи и се опита да се върне на предишното си място. Дядо Личо го гледаше с опулени очи.
- Здрав ли си бе, момче?
- Нищо ми няма! А ти, следващия път като се бия. искам да дойдеш при мен!
- Какво? - старецът беше изумен. - Повече няма да се биеш, нали?
Старецът явно беше уплашен и Яне скоро разбра защо. Махмуд отегчен си тръгна. Хората лакомо поглъщаха прокисналата каша и късаха парченца от хляба, като внимаваха да не изпуснат и трошица на пода. Тогава изведнъж мъжът, който до преди малко го беше ритал, се изправи, тръгна и започва да взема храната от хората. От някои вземаше, а на приятелите си раздаваше. Той стигна до дядо Личо, загреба и отне цялата каша, която старецът не беше успял да погълне. Взе и двата му хляба. Яне не се стърпя, изправи се и изгледа мъжа.