Ill том “Хайдут “
443
IVглава “Диарбекир”
вост бяха хванали гората. Гова бяха хора от всякакви народи. Яне дори нс беше имал време да ги опознае. Те бяха страхливи и наплашени, бяха събрани случайно, само защото бяха попаднали на неговия синджир. Само дядо Личо познаваше по-добре. Чак сега, когато започнаха да викат срещу него, Яне ги видя в истинския им облик. Колко се беше лъгал, като беше смятал, че от тях може да станат кауци. Това бяха хора престъпници, повечето от които бяха заточени може би основателно, но не бяха хайдути и никога нямаше да станат кауци. Яне разбра това. Той не се съпротивляваше, когато всички решиха да се върнат в град Мезре. Вървяха по същия път, по който бяха тичали преди малко - по склона надолу, а после по дъното на пресъхналата река. Чак сега Яне разбра колко голям път бяха изминали. Мъжете предчувстваха, че скоро ще пият вода и бързаха към затвора, като дори се радваха. Яне гледаше оско-телите им лица и погледи и знаеше, че занапред ще му бъде много трудно. Тези озверели мъже обвиняваха него за всичко, което се беше случило и щяха да го обвинят и за това, което им предстоеше, защото сигурно щяха да бъдат наказани. Тези мъже повече никога нямаше да го последват, никога нямаше да застанат зад него и да признаят първенството му. Той беше обречен на самота и изолация. Яне разбираше всичко това, но сега това не го интересуваше. Първо искаше да види наказанията. Когато наближиха мястото, където бяха оставили Герджика, те чуха виковете му. Големият мъж крещеше с пълно гърло. Той някак беше успял да освободи устата си. Когато се приближиха, Яне видя омразата в очите му. След като го освободиха, той изля цялата си злоба върху него. Яне падна на земята и отнесе множество ритници по гърба си. Нямаше сили и желание за съпротива, а и знаеше, че всички мъже са срещу него. Герджика беше най-силен и отпочинал от всички, защото те през цялото време го бяха носили. Сега той хвана края на синджира и като дърпаше силно, така че желязната халка се впиваше в кожата на Яне, ги поведе. След Яне тръгна и целият синджир. Скоро по този начин бегълците се върнаха в града. Така, водени от Герджика, те бяха откарани до конака. Там ги чакаше Махмуд. Като ги видя, той се нахвърли на Яне и го би с бича, докато не изля цялата си злоба. На всички останали мъже удари по два-три бича, но през цялото време повтаряше, че знаел кой ги е подучил.
Оказа се, че турцитс дори не си бяха направили труда да ги преследват. Те бяха решили да тръгнат чак на другия ден. Мързелът и убеждението, че бегълците няма къде да отидат, ги бяха накарали да изчакат. Те искаха по най-лесния начин да заловят изтощените затворници. Освен това можеше да се случи така, че повечето от тях да измрат, което още повече щеше да облекчи службата им.
Токораз Memo
444
Ятаган и Меч
Като разбра всичко това, Яне се почувства много зле. Защо не беше поискал да го откачат от синджира? Сега това му се струваше възможно. но си спомни колко уморени бяха всички.
Още тази вечер оковаха ръцете на Яне с желязно келебче. То беше дълго около половин лакът и от двете страни имаше дупки, колкото да се стегнат китките му. Сега Яне беше отделен от синджира, но ггьк пито можеше да се обуе, нито да препаше пояса си. Не можеше нито да се съблече, нито да се облече. Сам дори по нужда не можеше да отиде. Добре че беше дядо Личо. Единствено той помагаше на Яне и с това си навличаше гнева на останалите. Яне беше изолиран и мразен, а Герджика на няколко пъти жестоко му отмъщаваше за натъртеното слепоочие и за непрекъснатата болка в главата.
Заточениците скоро откриха, че тук в Мезре има хамам с минерална вода. Те измолиха от местния каймакам да се изкъпят. Всички бяха освободени от синджирите и пуснати в хамама. Само Яне си остана с келебчето. Той беше пуснат в банята, но му беше забранено да влиза във водата, за да не ръждяса келебчето. Така Яне се оказа изцяло на благоволението на дядо Личо. Нахапаните от бълхи, крилати въшки и скорпиони мъже плакаха при вида на топлата вода, която им носеше облекчение и отпусна премръзналите им изранени крайници. Сапунът беше като мехлем за краставите им, напукани и кървящи тела. Яне ги гледаше и им завиждаше. Дядо Личо го изми със сапун, а после го изплакна. Яне се почувства по-добре. Той излезе извън хамама и изчака, докато всички мъже се накиснат и измият добре. Банята продължи няколко са-хата. Яне седеше пред хамама, мислеше си и се напичаше на слънце. Гърбът го болеше повече след банята. След боя с бич, който Махмуд му беше нанесъл, гърбът му се беше успокоил, но сега от изтриването отново се беше раздразнил.