По-късно Яне щеше да разбере, че всеки град носи различна миризма и това е една от неговите най-важни черти. Така например Истанбул мирише на есенна шума и паламуд, Филибе (Пловдив) мирише на вечнозелена пролет и стар чам, Станимака - на току що измъкнат месал от стар сандък, Боляровия хан - на старо, меко, пушено дърво и на земя, напечена от слънцето, току що изпръхнала и изорана.
За малко мислите на Яне се върнаха към родината и към Боляровия хан. Съжали, че не беше намерил време да се види с роднините си.
В Диарбекир имаше пет пазара и тук се въртеше най-оживената търговия в Изтока. Тези пазари бяха по-големи дори от Багдатските. Тук майсторите на дюкяните практикуваха повече от 100 занаята. Те предлагаха прочутите диарбекирски изработки на злато и сребро, фини мед-никарски изделия, вази, бижута. Повечето от майсторите, които се занимаваха с това, бяха арменци, но имаше и турци. Кюрдите правеха фини памучни и вълнени платове и ефирна коприна.
Най-дългият закрит пазар се наричаше “Узун чаршия”. Там се продаваха основно платове. На “Бит пазар” се продаваше всичко - от игли до най-скъпи злата, златоткани платове и най-скъпите килими в света - ха-жемските. Йени пазар, освен дините, плодовете и зеленчуците, които
Токораз Memo
450
Ятаган и Меч
предлагаше, беше и най-големияг пазар за добитък. Но на него освен стада животни се предлагаха и диви зверове. Дребната търговия с животни се въртеше в “Покритата чаршия” (Покритата касапница), където предлагаха зарзават, плодове и месо.
Скоро обаче минаха през портата на Йени пазар и изведнъж попаднаха в един друг свят. Той беше мрачен и прохладен и донесе облекчение на заточениците. Яне се почувства така, както когато дълго време си бил на слънце и очите ти са стояли присвити, а след това изведнъж влезеш в тъмна, влажна и прохладна черква. Чак тогава разбираш, колко си бил уморен и колко уморени са били очите ти. Така той почувства облекчение от шума и движението по диарбекирските пазари и чаршии.
Теренът на Ич кале беше неравен. Тук имаше десетина къщи, с тесни улици и ниски плоски покриви, но всички те бяха превърнати в места за живеене на командирите, докато обикновеният аскер и пазачите живееха в кулите. Именно тук оковани те щяха да станат каторжници. Тук бяха изворите и джамията “Хазрети Сюлейман”. Имаше и открити каменни басейни - хаузи, в които се къпеха затворниците.
Третото кале - Виран кале, се намираше в Ич кале и беше отделено от него с крепостна стена. Това беше най-мрачното от всички мрачни места в Диарбекир. Крепост, а в нея цитадела - втора крепост - Ич кале и в нея още една крепост - Виран кале. Влизането във Виран кале ставаше през каменна дъгообразна арка. Тук освен затворът бяха управленията на юзбашията, бинбашията и миралая, и градината на пашата. А в самата крепост Виран кале се издигаше още една крепост, която се наричаше Нярик кале. Отгоре й бяха поставени два старинни топа, които понякога стреляха.
Яне гледаше всичко това и се чувстваше все по-подтиснат. Не можеше да си представи по-добре охраняван затвор. Отвсякъде беше заобиколен с високи крепостни стени.
Строиха затворниците. Преброиха ги и поименно ги вкараха в зандана. Яне, понеже беше отделен с келебче, беше вкаран в отделна килия. Сигурно беше сметнат за особено опасен или може би Махмуд и аскерите, които ги пазеха, го бяха “натопили”. Занданът беше както навсякъде другаде - влажен, мръсен и вонящ.
На Яне му бяха нужни няколко дни, докато разбере, че пътуването му е приключило. Килията му беше тясна и висока, а там горе имаше оставен квадратен отвор, с дебели железни пръчки. Стените и подът бяха от дебели каменни плочи. Той не знаеше защо бяха турили решетки на отвора, след като и без това беше толкова на високо, че не можеше да го стигне нито с катерене, нито по какъвто и да е друг начин. Освен това отворът беше толкова малък, че през него едва ли би могъл да се измък
Ill том “Хайдут
451
IVглава “Диарбекир”
не възрастен мъж.
Първите дни бяха за Яне като приятна почивка, след изнурителното пътуване. На втория ден свалиха келебчето от ръцете му. Чак сега изпита истинско облекчение. Лежеше и по цял ден слушаше приглушените шумове на града. Той помнеше Йени пазар. Пет пъти на ден слушаше повика на мюезина към правоверните за молитва, от близката джамия “Хазрети Сюлейман”. За да противопостави своята вяра срещу тази на поганците, пет пъти на ден Яне ставаше от дървения нар, който се намираше в дясната част на тясната килия, и се молеше. Падаше на колене, подпираше сключените си ръце на дървения нар и се молеше, като произнасяше молитвата, на която дядо му го беше научил и която по-късно беше станала молитва на кауците.