Когато отвори очи, разбра, че старецът го е полял с вода. После дядо Личо му разказа, че вече две години го държат затворен в кауша, изолиран от другите затворници. Всички останали били затворени в общи килии. Тази заповед не беше заради бягството, а е дошла от Истанбул, от най-високо място.
- Обявен сте за най-опасният затворник в Империята, Яне ефенди! - каза дядо Личо. - За вас се носят легенди сред затворниците. Никой досега не е успял да издържи цяла година сам в кауш, без да полудее, а вие издържахте вече две години! Виждал ли сте друг човек, освен мен, през тези две години? - попита старецът.
Яне се опита да отговори, но само кимна с глава.
След като почисти килията му и горещо стисна ръката му, дядо Личо излезе.
- Дръж се момче! - каза старецът на излизане. - И нека Пресветата майка Дева Мария те закриля!
Тази среща толкова силно разтърси Яне, че дълго време той не успя да се върне към нормалния си ритъм на живот. Един ден, както се беше уединил за размисъл, изведнъж се изправи. Струваше му се, че се задушава. Изведнъж дълго стаяваната мъка избликна, а контролът, който си беше налагал, се пропука. Той изпадна в паника и за пръв път осъзна къде се намира, колко дълго време беше прекарал тук и колко много
Ill том “Хайдут”
457
IV глава “Диарбекир
още му оставаше. Той клекна, като че ли беше смачкан от тежестта на откритието си. Беше направил страхотна грешка, като беше допуснал да се надява, и сега плащаше е разочарование. Започна да плаче, силни ридания разтърсиха тялото му. Той се сви и се скри в тъмния ъгъл. Не искаше някой пазач да го види в такова състояние. Това беше плач от безсилие и безнадеждност. Всъщност Яне не се криеше от пазачите, а като че ли се опитваше да се скрие от себе си. Единствено Бог можеше да го види в килията му и Яне се криеше от неговите очи. За пръв пъг се почувства пречупен. Беше изненадан от това, колко близо до спокойната повърхност е било отчаянието, независимо от това, че си беше налагал да живее в собствен свят, като осъществи тотален контрол над ежедневието и мислите си. Той се беше опитал да живее в тук и сега и да забрави за миналото и бъдещето.
Яне продължаваше да стои клекнал и се опитваше да се справи с проблема. Той мислеше и така успя да се справи със ситуацията. Трябваше да се заеме сериозно със самоконтрола си. Щеше да се опита да създаде нещо. Нямаше хартия и не можеше да пише, но в него назря една идея. Той знаеше толкова много неща. Щеше да остави песента за него да бъде написана от неговите наследници. Беше сигурен, че времето, което беше прекарал сам в килията в Диарбекир, щеше да бъде отделен куплет в неговата песен. Той обаче имаше толкова много неща, които искаше да сподели с хората и беше длъжен да запази за наследниците си. Яне трескаво мислеше какви са те. Първо, трябваше да запази знанията за пехливанската борба на Болярови, защото той беше последният наследник на Боляровата борба и е него щеше да загине и тя. Освен това той беше единственият човек смесил Боляровия и Бимбеловия начин и така беше създал собствен начин на борба. Яне осъзнаваше, че всичко това не бива да умира заедно е него. Освен борбата Яне можеше да направи още едно нещо. От много време той се беше замислял дали да не опише всичко, което знаеше за кесиджиите. Искаше да създаде трактат, в който да опише всичко за кесиджиите. Беше решил да го нарече “Кесиджи китаб”.
От този момент нататък Яне започна всеки ден да измисля думите на трактата за кесиджиите. Тъй като нямаше къде да ги запише, повтаряше ги, за да ги запомни. Така щеше да измисли целия “Кеседжи китаб”, а времето от 13 години сигурно щеше да му е достатъчно, за да създаде и двата трактата за борба.
Тази вечер се упражнява много, за да измори тялото си и да спи добре. Трябваше по-сериозно да тренира и да се изморява, дори до пълно изтощение, да твори и мислите му винаги да са заети, за да не се срине психиката му.
Токораз Memo
458
Ятаган и Меч
Яне с учудване беше открил, че почти беше загубил гласа си от липсата на употреба. Отново започна да пее, но сега вече и говореше. Отначало се притесняваше да не би пазачите му да го помислят за луд. От този момент Яне придоби един характерен начин на говорене, с много тих глас, почти шепот.