Токораз Memo
460
Ятаган и Меч
Мъжете го пуснаха върху някакъв под, но това не беше краят на пътешествието. След това много пъти чу превъртане на големи железни ключове в железни ключалки и отваряне на врати и дебели железни решетки. Сваляха го надолу по стълби, после пак го влачеха по коридори, пак врати и превъртане на ключове, после пак коридори и стълби. Яне съвсем се обърка. Имаше чувството, че чаушите го развеждат из някакъв загадъчен лабиринт и целта им бе да го объркат. Той не можеше да отвори очи. но усещаше променящите се миризми. Слизаха по толкова много стъпала, че му стана ясно, че вече се намират дълбоко под земята. Вече беше сигурен, че няма да го върнат в килията му. Водеха го някъде другаде. Къде? Не знаеше, а и сега нямаше време да мисли за това. Единственото което можеше да прави е да отчита миризми, които се сменяха, говор, викове, стенания и тази тежка вековна миризма на зандан. Тук миризмата на града въобще не се усещаше. Скоро откри, че може да отвори очи. Нищо не виждаше, но все пак усещаше въздуха с очите си.
Стори му се, че мина цяла вечност преди придружителите му да отворят врата и да го оставят вътре. Отначало Яне само усещаше някакво движение в мрака, но макар да стоеше с широко отворени очи, нищо не виждаше.
- Кой е там? - попита на турски някакъв глас.
Пътешествието му беше завършило. Пазачите го бяха оставили тук. Явно решението беше да го преместят в обща килия. Яне знаеше, че вече няма от какво да се страхува, искаше да отговори и въобще да каже нещо, но не успя. От гърлото му излизаха някакви звуци, но не и думи. После разбра, че не може да говори, невидима силна ръка стискаше гърлото му. Той се разгневи и вместо да проговори заплака, а буцата в гърлото му растеше все повече и повече.
- Кой си ти? - попита пак гласът. - Какво си?
Яне искаше да отговори, че е човек, но не можеше. Само сълзите течаха по страните и хлътналите му бузи. А всъщност дали наистина беше човек?
Човекът отсреща се приближи. Яне не го виждаше, но чувстваше в мрака всяко негово движение. Той като че ли разместваше плътните пластове на тъмнината и Яне съвсем точно “виждаше” всяко негово движение. Така за пръв път откри, че през годините, през които беше прекарал сам в килията, беше развил някакво умение или сетиво, което му даваше възможност да “вижда” предварително действията на хората. Той можеше да се осланя на някакъв вътрешен поглед, който му помагаше да “вижда” дори в пълен мрак или да “вижда” неща, които още не са станали, но предстоят да се случат. Това беше станало без негово желание или поне без да го иска и преследва. Това чувство за близост и за бъдещо движение щеше да му бъде много полезно и Яне скоро разб
Ill том “Хайдут “
461
IVглава “Диарбекир”
ра това. То сигурно щеше коренно да промени начина му на борба. Някога, когато хората живеели близо до природата и зависели от нея, всички имали развито такова умение, но с времето те все повече се отделили от природата и започнали да смятат, че властват над нея. Днес хората бяха забравили, че са “слаби животни” и властваха над животните, а както смятаха - и над природата. Това усещане за близост сигурно някога е било достъпно за всички хора, но днес то трябваше да се постигне с цената на това, което Яне беше преживял. Отначало всички сетива на хората, включително и това, са били обострени до крайност, но с времето и с промяната на начина им на живот, то беше закърняло.
Човекът се приближи до него и започна да го опипва.
- Какво си ти? - шепнеше старецът. Разбра, че е такъв само по гласа му.
След като се убеди, че е човек, този, който го опипваше, се оттегли.
Тъй като от страна на Яне не последва никаква реакция и съпротива, човекът сигурно помисли, че той не е жив или е пребит. Мина много време. Яне бавно се приспособи към мрака. Опита се да обясни на човека кой е, но от устата му излизаше само някакво мучене, като на див звяр. Яне отново се довери на новото усещане, което беше почувствал преди малко. В килията нямаше друг човек освен този, който току що го беше проверил. Така Яне остана още доста време. После вратата се отвори и с викове и дрънчене на синджири, в килията нахлуха много хора. Яне беше шокиран от гласовете. Мина доста време преди мъжете да открият, че в килията им има нов човек.