Токораз Memo
All
Ятаган и Меч
ственият начин да спаси живота на Буря. Можеше да се разкрие и да го върнат отново в Диарбекир, но трябваше да спаси Буря, той й го дължеше. Скочи и побягна. Трябваше да мине покрай биещите се кучета, но не изпита никакъв страх. Не можеше да влезе в битката, защото те щяха да нападнат и него. Бързо се затича към първата постройка. Той беше готов да се раздели с толкова желаната свобода, но да спаси живота на Буря. “Дано Буря да издържи! Дано да е още жива!” - тези мисли вляха сила в краката му и той се затича още по-бързо. Ако кучетата убиеха Буря, щяха да се втурнат след него и ако успееха да го настигнат, преди да се добере до някоя врата, сигурно щяха да го разкъсат. Още мислеше това, когато с облекчение видя, че от чифлика, точно срещу него, тичаха няколко мъже, с високо вдигнати към небето сопи. Те бяха чули кучетата и сигурно са помислили, че глутница вълци се приближава в полумрака към кошарите. Сега обаче, когато го видяха, се успокоиха.
- Кучето ми! Кучето! Там е моето куче! - крещеше Яне срещу тях.
Мъжете веднага разбраха какво става и продължиха напред. Когато стигнаха до живата топка от преплетени кучешки тела, някои от кучетата налитаха и на тях и чобаните със силни удари с гегите си, ги мятаха във въздуха. Запъхтян Яне гледаше натам, където трябваше да бъде разкъсаното тяло на Буря. Тя обаче беше жива, макар и много наранена. Навсякъде, където по козината й имаше бяло, от кръвта й се беше оцветило в червено. Макар че вече беше полумрак, Яне успя да види всичко това. Буря се отскубна и куцайки се затича към него. На всяка стъпка тя виеше, явно някой от краката й беше наранен. Кангалиге, макар вече да не я нападаха, продължаваха да лаят след нея. Те също бяха претърпели поражения, защото повечето куцаха и често спираха да оближат следите и белезите от битката. Буря дойде до Яне. Той беше щастлив, че тя е жива. Един кюрд, облечен с типичната за кюрдите кафява носия, взе Буря и я отведе, за да се погрижи за раните й. Другите кюр-ди прибраха озверелите кангали, а мъжът, който през цялото време беше стоял до него, го поведе, явно, за да го отведе до господаря на този чифлик. Яне го последва. Плановете му за вечерта бяха съвсем други, но кангалитс ги бяха провалили. Сега се беше разкрил. Какво да измисли? Дали кюрдите, които мразеха турците, щяха да го предадат на потерята, която го преследваше? Яне не знаеше. По прокъсаните му дрехи си личеше, че е затворник и каторжник, така че той реши да не отрича, но не биваше да казва, че е християнин и че е рая.
Човекът поведе Яне към къщата, в която явно живееше господарят на чифлика. Освен че беше на централно място, тя по нищо друго нс се отличаваше от останалите къщи. Всички ге приличаха по-скоро на хижи, отколкото на къщи. Бяха ниски, като вкопани в земята, с плоски покриви,
Ill том “Хайдут
473
IVглава “Диарбекир”
от каменни плочи. Мъжът, който го придружаваше, отвори грубо скованата дървена врата и двамата се оказаха в просторна, но просто обзаведена стая. В нея нямаше нищо излишно. Имаше маса, столове, огнище, а също и нарове, но всичко беше сковано грубо и без никакво изящество.
Господарят на цялото това имение беше висок и снажен красив мъж. на средна възраст, с одухотворено лице. Сега беше болнаво слаб, но си личеше, че в младостта си този мъж се е отличавал с изключителна красота. Тук-там брадата му беше побеляла и сега тези кичури се спускаха надолу, като я правеха да изглежда на ивици. Това му придаваше още по-голямо благородство и беше като венец на финото деликатно лице на мъжа.
Яне се поклони. Това стана съвсем естествено. Още от момента, в който го видя, разбра, че той е интелигентен мъж, свикнал да властва, но освен това в него имаше някаква деликатност и излъчване, които се харесаха на Яне. Въобще мъжът пред него беше от онези хора, които притежават мекота и обаяние и имат способността да се харесват на хората. А и как няма да му се хареса, като почти три години не беше общувал с хора, а преди това беше само със затворници и пазачи.
Гласът на мъжа също беше топъл и мек. Той подейства на Яне като мехлем.
- Кой си ти? - попита мъжът със спокоен глас.
Отначало Яне се притесни. Не беше решил какво да отговаря. По всичко му личеше, че е избягал каторжник, така че едва ли имаше смисъл да лъже, затова реши да каже истината, като премълчи само факта, че е рая и християнин. Сега той се чудеше какво турско име да си измисли. Най-накрая си избра име, което започваше със същата буква, като неговото.