- Яшар съм.
- Ааа, Яшар, ти ли си?
- Да, господарю!
- Теб търсих.
- За какво, господарю?
- Трябва да направим последната вечерна молитва. Тук ние не се молим по време, защото нямаме нито джамия, нито можем да чуем някой мюезин, затова се молим, когато свършим работа. Обикновено аз казвам кога ще се молим.
Яне стана и последва мъжа. Всички мъже се бяха събрали в къщата му. Още на входа двамата измиха ръцете и краката си в един леген. Яне знаеше, че турците измиват ръцете и краката си всеки път преди да влязат в джамия, но сега гледаше как Хабил прави това и повтаряше всичко след него. Когато влязоха вътре, Хабил застана като водач на молитвата и започна да чете свещени текстове от Корана, а всички мъже слушаха и когато господарят се навеждаше и покланяше до земята, всички го следваха. Яне нямаше никаква представа от мюсюлманските молитви. Той знаеше, че мюсюлманите са поклонници на Дявола и не искаше да участва в дяволските им ритуали, но сега нямаше как, беше притиснат от съдбата.
Докато гледаше околните мюсюлмани, Яне с изненада откри, че те не извършват никакви дяволски ритуали. Те само се молеха, но отправяха своите молитви към техния бог - Аллах. Явно не ритуалите бяха погрешни, а техният Бог. Сигурно нямаше никакъв бог Аллах, а Исус Христос беше истинският Бог, който властваше над всички светове. Но ако нямаше такъв Бог, защо тогава Христос не беше унищожил вярата в него? Защо беше допуснал този, когото наричаха Пророк, а именно Мохамед, да създаде нова религия, след като той - Божият син, беше свел истинското учение на Бог на земята? Яне се замисли. Всъщност Исус Христос не беше истинският християнски Бог, а беше Син божи. Кой ли беше християнският Бог? Никога досега не се беше замислял за това. Яне се кланяше, но през цялото време мълвеше най-горещи молитви
Токораз Memo
478
Ятаган и Меч
към Исус Христос, към Светата божия майка - Дева Мария, а най-накрая зашепна и молитвата, на която го беше научил дядо му и която по-късно беше станала молитва на кауците.
Най-накрая молитвата приключи. Всички мъже, които се бяха молили, отначало излязоха навън и чак след това се обуха и отново влязоха в помещението. Явно като излизаха те показваха, че напускат свещеното място за молитва, а после отново влизаха в къщата на Хабил.
За пръв път в живота си Яне виждаше толкова отблизо мюсюлманска молитва. Той дори участва в нея. Нс знаеше как да се чувства. Би трябвало да се чувства омърсен и прокълнат. Той, който винаги е бил ревностен християнин, сега сигурно беше определил за себе си участта да бъде низвергнат в отвъдния живот. Беше по-скоро притеснен и уплашен, но не се чувстваше зле. Когато излезе с останалите мъже, той като че ли очакваше Бог да го порази веднага, на мига, но това не се случи. Затова Яне се замисли. Всъщност досега той винаги беше смятал, че мюсюлманин е равнозначно на турчин, но чак когато бяха тръгнали насам, към Диарбекир, беше разбрал, че мюсюлманите са много видове. Мюсюлмани бяха арнаутите, турците. кюрдите, персите, черкезите, но първите мюсюлмани бяха арабите. Имаше и турци християни. Едва сега Яне осмисли всичко това. Докато се обуваше, Хабил се приближи към него и каза:
- Яшар ефенди, елате насам!
Яне го последва.
- Трябва да накараме кучката ви да млъкне, но тя заплашва да хапе и никой не смее да я доближи! Лае през цялото време! Разгонила се е, а това подлудява нашите кучета!
Скоро стигнаха до една от сградите за добитък. Пред нея имаше плет и Буря беше затворена именно там, а няколко мъже, с факли, бяха обградили кучето и му се възхищаваха. Тя обаче се мяташе, опитвайки се да докопа някого от тях. Яне се приближи и успокои Буря. Мъжете разгониха кангалите и ги натириха нанякъде. Докато Яне успокояваше Буря, Хабил му подаде едно въже, което беше завързано като намордник. Яне го сложи на муцуната на кучката и тя нито можеше вече да хапе, нито да лае. Това беше добре. Сега вече Яне можеше да вземе Буря със себе си, без да има опасност да ухапе някого.
- Може ли да я вкарам в стаята, където ще спя?
- Не, завържи я отвън, а ние ще затворим всички кучета!
Яне беше забелязал, че водачът на кангалите беше черен като дявол. Той беше най-високото и едро куче, което досега беше виждал.
- Хабил ефенди, всички кангали, които досега съм виждал, са жълти и кафяви, а този е много голям и чисто черен. Какъв е?
Ill том “Хайдут”
479
IVглава “Диарбекир”
- Това е най-силното и опасно куче в цял Анадол. Викаме му Шей-тан. Той е истински вьлкодав и много добър пазач. Но не само пази стадата, понякога съм тръгва на лов за вълци. Бие се с цели глутници и сам лови вълците, на тяхна територия, сред планините. Взех го преди години от Диарбекир. Той е потвърждение на поговорката, която казва: “На Диарбекир водата му е черна, псетата - черни и сърцата на жителите му - черни.” Това е единственият черен кангал, който съм виждал и аз - каза Хабил.