- Хора, събрали сме се тук - започна турчинът, - в местността Четиридесетте извора, за да проведем тазгодишните борби. Тук са се събрали най-добрите пехливани на Станимашко, Фелибелийско и чак до Хаскьой.
Яне слушаше и знаеше, че този мъж е най-старият пехливанин и някога е бил голям борец. Сега той щеше да следи за спазването на пра
Токораз Memo
50
Ятаган и Меч
вилата, по които пехливаните щяха да се борят. Старецът не беше едър и не си личеше някога да е бил такъв и чак толкова силен, но поведението му потвърждаваше силата и авторитета, които той излъчваше. Това впечатление се засилваше и от силния и ясен глас, който огласяше цялата поляна.
Старецът продължаваше да говори:
- Днес наш гост от Истанбул е башпехливанинът Кая.
В този момент към стареца се приближи огромен мъж. Дебелият му като на бик врат засилваше чувството за сила и мощ, което мъжът излъчваше. Малките му смачкани, като дъвкани от куче, уши още веднъж потвърждаваха, че мъжът се е борил. Раменете на башпехливана бяха огромни и обли като дини. Ръцете му бяха силни и дебели като стволове на дървета. Кая излъчваше сила и заплаха. Яне го гледаше и нещо под лъжичката му се разтрепери. Страхът отново го превзе. Той знаеше, че Кая няма да се бори, но все пак си помисли какво ще направи, ако някой от противниците му прилича поне малко на него. Сега виждаше колко силни хора има на земята. От тук нататък, докато се готвеше. Кая винаги щеше да бъде пред очите му.
Първият противник на Яне беше едно момче, една-две години по-го- лямо от него. То беше от Перущица. В момента в който старият мъж го повика в алая и Яне застана срещу момчето, напрежението му спадна и се почувства спокоен и сигурен. Момчето беше малко по-силно, може би, загцото беше по-голямо или защото беше аргат при някакъв чорбаджия, който го беше карал много да работи. Това разбра после, когато Яне говори с него. Двамата се бориха кратко. Победи го с бързо гмуркано към глезените му, след което ги кръстоса и рязко ги издърпа встрани. Момчето не успя да усети какво става, засука се и падна на земята, а Яне, пъргав като котка, скочи върху него. Хората бурно аплодираха победата му. Те оцениха бързината и техника му. За разлика от турската мазна борба, където най-много се ценеше грубата, брутална сила и надвиваното със “смачкване” на противника, в българската борба се ценеше бързината и техниката. При турския начин голяма част от силата на пехливаните отиваше само в това да се държат, докато при сухата борба нямаше нужда от отделяне на такова внимание при хващаното. Така при сухата борба борците можеха да бъдат по-технични и бързи.
Следващите срещи на Яне преминаваха по подобен начин. Той все така изпреварваше своите противници. Повечето бяха посилни от него, но той ги побеждаваше с бързина. Освен това се убеди колко повече хватки знае ог тях и колко полезна му е била подготовката. Осъзна превъзходството на Боляровия начин за борене пред останалите. На моменти на Яне дори му се струваше, че някои от момчетата се бореха без въ
Ill том “Хайдут “
51
I глава “Боляровия хан
обще да са се готвили. Те просто бяха силни момчета, които се пускаха да се поборят.
Яне побеждаваше всички противници, срещу които се изправеше и така постепенно започна да става все по-познат и любим на публиката.
“От Боляровите е!” - носеше се шум сред тълпата.
След всяка борба все повече хора идваха да го поздравят и се опитваха да се докоснат до него. Те като че ли се опитваха да се “стоплят” от победата му. У повечето хора има такъв стремеж да бъдат със силните и с победителите. Яне се радваше на вниманието на хората. Някаква топлина се появяваше в корема му при всеки поздрав и ласкателство.
Предстоеше последната битка.
- Хайде, стягай се, стига си слушал хората! Предстои ти борба! - каза дядо му и му удари един силен шамар зад врата, от което врата и ушите му затляха.
Накрая на борбите бяха останали само двамата с мъжа, който беше победил миналата година. Това беше един около 25-годишен турчин от село Молдава (днес Мулдава). Той беше много по-тежък от Яне и много як. Двамата с дядо му бяха гледали няколко негови борби. Той беше много силен и прекършваше като съчки своите противници.
- Трябва да устоиш на първия му натиск! Трябва да бъдеш по-силен от него!
Мъжът и момчето стиснаха ръцете си. Яне откри, че ръцете на турчина са твърди като камък. Той също се опита да стисне с всичка сила ръката му. Тежката работа с камъните беше помогнала сега да се чувства силен и готов на всичко.
Борбата започна зле за Яне. Турчинът, който беше подстриган “на па-ничка”, успя да го хване за кръста и го вдигна във въздуха. Яне махаше безпомощно с крака и нищо не можеше да направи. Опитваше се да стъпи, като че ли искаше да почерпи сили от земята. Яне осъзнаваше, че само след миг ще се озове на земята. Не виждаше как може да се съпротивлява, но все пак се опитваше да мърда и махаше с ръце и крака като полудял. За миг като че ли забрави всичко, на което го бяха учили дядо му и баща му. Чувстваше се в безизходица и знаеше, че трябва бързо да направи нещо.