Токораз Memo
486
Ятаган и Меч
Но Кабил не мислеше така. Той скоро се появи и вдигна шум. Яне се разсъни. Кърсердаринът настояваше веднага да продължат да преследват беглеца. Според него Диарбекир бил претърсен и от беглеца нямало и следа. Колко много се лъжеше само. Една голяма махала и една по-малка въобще не бяха претърсени. На Яне му стана ясно, че едва ли ще настигнат и въобще ще открият някога този Абдаллах. Той можеше в момента да се укрива в Гяур махала или в Куцик махала, а те щяха да гонят вятъра. Разбира се, нищо от това не можеше да каже на Кабил.
Потерята се събра и скоро напусна града. Яне се чудеше накъде ще потеглят и скоро с учудване откри, че не се връщат към имението на Хабил. Пътешествието явно щеше да продължи. Буря беше хапнала част от хляба, който беше останал от софрата на тримата, и сухожилията, които бяха отпаднали от пържолата, така че сега весело помахваше с опашка.
Отново бързаха. Кабил явно все още вярваше, че могат да настигнат беглеца. Какво ли щеше да направи, ако разбереше за предателството на собствения си брат, който не беше положил никакви усилия да потърси еничара?
Бързаха много. Вървяха, както се стори на Яне, още цяла вечност. Постепенно се сгъмни, но Кабил даже нямаше намерение да забави ход или да спрат някъде да пренощуват. На няколко пъти Яне се хвана как забавя ход и заспива така както си ходеше. Да, той спеше прав, докато се движеше в пълния мрак. Спеше, но слушаше какво си говорят останалите мъже от потерята. Всички бяха на неговото мнение, че трябва да спрат да починат. Трябваше да се наспи по-добре предната вечер. Трябваше да го оставят поне една нощ да се наспи и да възвърне силите си. Сега той се влачеше ни жив, ни умрял из тези далечни пустинни краища. Тъкмо когато вече му се струваше, че ще заспи дълбоко и ще се пльосне по очи направо на пътя, мъжете пред него се разшумяха. Отдясно на пътя се беше показала малка гостилница. Това беше здраво скована дървена постройка. Мъжете я осветиха с факлите си, похлопаха и влязоха вътре. Яне отиде по нужда. Искаше по най-бързия начин да спи. Даже не знаеше дали ще успее да хапне преди да заспи. Затова отиде по нужда, за да не му се налага после пак да излиза. Върза Буря за една кука за коне, която се намираше встрани от вратата. После влезе вътре. Помещението на хана беше едно единствено и голямо. Откъм стените имаше широки дървени миндери, върху които вече бяха налягали и спяха пътници. Масите бяха груби и тежки, но здраво сковани. Мъжете от потерята се опитваха да не събудят останалите гости на кервансарая. На полица над миндера, вляво от вратата, бяха наредени пръстени негледжосани купи. Яне взе една и отиде до голямата зидана печка, която беше изградена в средата на постройката. Тя топлеше помеще
Ill том “Хайдут
487
IV глава “Диарбекир
нието, но служеше и за готвене. Мъжете преди него вече си бяха сипали от казаните това, което беше останало. Когато дойде неговият ред, беше останало ядене само в едно гърне. Там имаше топъл, миришещ на чубрица, гъст фасул. Ароматът на боб, чубрица и червени чушки подразни апетита му. Вместо един комат, взе два. Сети се за сочната печена мръвка, между двата комата хляб, които беше взел от Бахчели кафене. Реши обаче да ги остави за друг път. Сега щеше да хапне топъл боб. За малко щеше да заспи, още докато ядеше и да цопне главата си в купата. Храната затопли корема му и още повече му се доспа. Едва успя да изтопи боба с втория комат, излезе и го метна на Буря. Доколкото видя, кучката го захапа още във въздуха и го загриза хищно. Явно тя също беше прегладняла. Яне влезе вътре. Повечето нарове бяха заети. Ка-бил обаче си беше намерил място и беше легнал горе. Хабил размести мъжете и се готвеше да направи същото. Явно за господарите на именията беше под достойнството им да лягат направо на земята. Останалите кюрди се натъркаляха направо на пода. Яне също се готвеше да легне на дървения под. Той може би беше мръсен, но сега това нямаше никакво значение. Хабил обаче го повика при себе си.
- Лягай тук до мен! - каза той на Яне.
- Но, ефенди! Аз може да спя и долу!
- Лягай, лягай тук!
- Но, защо?
- Не питай! Лягай сега да спим!
Яне легна до Хабил. Въпреки че гореше огън, в помещението беше хладно и той се зави с одеало. Извади каука и го постави под главата си. Така щеше да му бъде по-удобно да спи. Колко дълъг ден! Струваше му се, че това е най-дългият ден в живота му. Сега трябваше да спи. Трябваше да се наспи хубаво и да си почине, за пръв път от толкова много време. Преди да заспи реши да си повтори това, което беше измислил от “Кесиджи китаб”. Заспа преди още да е започнал.