- Ще те попитам само веднъж, къде е момчето?
Кабил мълчеше и трепереше.
- Аз какво ти казах на теб?! - продължи кесиджията.
В същия миг нанесе страшен удар в главата на Кабил. Яне беше сигурен, че кюрдът вече е мъртъв. След това мъжът в черно се загърна в дрехата си и тръгна по пътя. Той вървеше точно към него. Яне се сви и стисна Буря. Беше сигурен, че ако мъжът го види, ще го убие. Едрият мъж, който току що е лекота беше убил пет човека, без дори да му мигне окото, като сянка се плъзна по пътя покрай него. А след това, като че ли се “разтвори” в мрака. Яне изчака още малко. Трябваше да вземе решение. Не искаше повече да се връща и да преминава през Диарбекир. Пътят надолу водеше до пристанището Искендерун. Той трябваше да тръгне след кесиджията. Трябваше да го проследи и да се учи от него. Той искаше да напише китаб за наемните убийци и трябваше да изучи колкото може повече кесиджии. В същото време трябваше да мисли и за връщането си в България. Яне изчака още малко. В този момент стана и реши да тръгне след кесиджията. Не искаше да го следва много отблизо. Буря щеше да му бъде от полза. Той я поведе по следата на кесиджията. След известно време Яне освободи устата й, за да може да хапе и ако арапът кесиджия реши да го нападне, да го предупреди. Буря излая. Яне й се скара и я накара да млъкне. След това продължи след кесиджията.
Въпреки че бързаше, нито веднъж не се доближи до този, когото преследваше. По някое време много прегладня. Беше благодарен, че запази печеното месо и двата комата хляб, които му беше дал Хабил. Кесиджията като че ли беше изчезнал. Яне бързаше към Искендерун, но никого не достигна. Разпитваше, но никой не беше видял арапа. Яне гладуваше, а и Буря също.
След няколко дни стигна до Искендерун. Едва тук, на пристанището, разбра, че специален кораб чакал кесиджията и той се беше качил на палубата, и веднага беше потеглил. Яне опита да се уговори да го вземат в екипажа на някой кораб. Никой обаче не го искаше, особено когато искаше да качи и Буря. Така той, след няколко седмици, се принуди да потегли пеша. Прекоси целия Анадол. Видя стотици чудеса, срещна хиляди хора. Пътуването до Истанбул продължи 24 дни изпълнено с безброй перипетии. За да се изхранва и да спи в различните кервансараи, той се уговаряше е ханджииге и вършеше всякаква “черна” работа. Почистваше оборите, цепеше дърва и всякаква друга работа. Бързаше, защото
То кора з Исто
494
Ятаган и Меч
есента напредваше и скоро зимата щеше да скове земята, а той не искаше да презимува на чуждо място. Тази зима той беше решил да прекара в Козбунар. Дано всички там бяха живи и здрави. Трябваше да се съвземе, да се нахрани и да почине, но най-важното беше да възстанови психиката си и отново да стане пълноценен човек.
По някое време му направи впечатление, че Буря едрее. Дали черният кангал Шейтан не си беше свършил работата? Един ден, както си седеше на азиатския бряг на Истанбул, тук, където свършваше Азия и започваше Европа, той милваше Буря, която блажено беше легнала и се препичаше на последните топлещи лъчи на есенното слънце. Истанбул беше много красив през есента. И в този момент Яне го усети. Някакво движение в корема на Буря. Да, той беше сигурен, че долови движение. Явно тя носеше в себе си нов живот. От този момент той вече беше сигурен, че в корема на Буря расте нов живот. Скоро тя щеше да има кученца. Това го притесни и едновременно го зарадва. От този момент започна да храни Буря по-добре. Сега тя, освен себе си, трябваше да храни и още няколко гърла. С голяма част от парите, които припечелваше, купуваше месо, което даваше на вярната си другарка.
От работата в кервансараите беше събрал пари, но всичките ги даде на един лодкар, който го превози от азиатския до европейския бряг на Истанбул. Мина покрай Едирне и дори не се отби да го разгледа. Колкото повече се приближаваше до България, толкова повече мислеше за приятелите си, за кауците, за Мирза и Диньо, но и за враговете, които го бяха изпратили на заточение. Не искаше мъст, но разбираше, че трябва да е внимателен. Още ден-два му трябваха, за да се добере до Българско. Една сутрин, както си вървеше пеша с Буря, пред очите му се разкри Козбунар. От известно време дишаше по-свободно и отново се чувстваше жив. Чак сега той се почувства спасен, а времето, през което беше лежал в затвора, му се струваше толкова далечно, като че ли въобще не е било.
Ill том “Xaiidvm “
495
V глава “Козбунар
КОЗБУНАР
Колкото повече наближаваше селото, толкова повече се замисляше за това какво ще намери в къщата на баба Василка. Още след като премина Едирне, Яне свали чалмата, която беше взел от Хабил ага, и сложи на главата си каука. От този момент отново започна да се чувства българин. Буря като че ли чувстваше неговото настроение и весело размахваше опашка. Когато мина покрай Пашакьой, той си спомни за последното си идване тук и за всичко, което се беше случило. Сети се за Маринчо, Вълчо и за шведския крал Карл XII. За шведския крал той беше чувал и докато прекосяваше Анадола. Беше разбрал, че Карл XII, след Пашакьой, се бил преместил и вече живее в Ангора.