В този момент Яне се сети за разказите за Крали Марко, които неговият дядо му беше разказал, а после се сети, че положението му много повече прилича на битката между Херакъл и Антей. Антей бил син на Гея (Земята) и от нея черпел силата си. За да го победи, Херакъл го вдигнал и така го откъснал от притока на сили от Земята. Неведнъж Яне беше мечтал някой ден да се научи не само да побеждава противниците си, но да го прави като ги откъсва от това, от което черпят силата си.
Токораз Memo
52
Ятаган и Меч
Той вече беше разбрал, че някои хора черпят сила от самочувствието си, други се чувстват силни в присъствието на техните роднини, а имаше и такива, които черпеха сили от виното или от златото. Така момчето мечтаеше, че ще повдигне противника си и ще го задържи във въздуха, как-то Херакъл Антей, но сега той се беше оказал в положението на Антей и това много го ядоса.
Яне се тръсна няколко пъти, но вместо да се освободи захватът на молдавеца стана още по-силен. Дъхът му спря. Стискането беше толкова силно, че не можеше да вдиша. Вече чуваше как ребрата му пращят. Но явно турчинът се умори и това помогна на Яне да бръкне между ръцете му. Той беше сигурен, че ако се бореше с турчина на “мазна” борба, щеше да загуби, но сега това, че те се бореха сухи, му помагаше. Той натисна отвътре, но ръката на силния турчин не поддаде. После изведнъж извади ръката си. Така се освободи място в захвата, успя да се смъкне надолу и да стъпи на земята. Яне се наведе напред и опита да разкъса захвата на турчина. Мъжът все така го държеше и го притискаше към себе си, но вече му беше много по-трудно. Битката продължи още доста преди българинът да успее да се завърти и да мине под мишницата на мъжа и да го хвърли на земята. След като го хвърли се смъкна и от безсилие падна на земята. Беше напълно изтощен. Дишаше дълбоко и в този момент усети силната миризма на смачканата зелена трева. Това запомни най-силно от тази своя първа победа. Умората беше толкова голяма, че дълго време не успя да се изправи на краката си. Добре че баща му и дядо му се втурнаха да му помагат. Въпреки че стоеше прав, подпиран от силните ръце на най-близките си, краката му все още се огъваха.
Мина известно време преди из тълпата да се разнесе звук, изразяващ възбуда. Но изведнъж хората застинаха и притихнаха. Старецът отново беше застанал в центъра на кръга, а до него стоеше Кая. В ръцете си турският башпехливан държеше едро вакло шиле, което в огромните му ръце изглеждаше като малко агънце. Хората около Яне започнаха да го избутват напред. Старецът говореше нещо, но младото момче не го чуваше. Миризма на смачкана зелена трева и пръст като че ли беше запушила всичките му сетива. Замаян Яне застана пред стареца. В този момент Кая вдигна шилето и със сила го стовари на раменете на момчето. Краката му се огънаха от удара и тежестта и той едва се удържа прав.
- Ашколсун, пехливан! Евала! - каза Кая и се усмихна с чиста детска усмивка.
Яне осъзна какво се беше случило чак когато се връщаха с каруцата към Боляровия хан. Той се опитваше да си припомни какво беше станало и как се беше борил, но за негово учудване не си спомняше почти ни
Ill том “Хайдут
53
1 глава “Боляровия хан
що от борбите. Всичко в паметта му беше размазано и объркано. Помнеше само усмивката на Кая и неговото одобрение. После той му беше казал и нещо, че от него ще стане голям пехливан, но Яне беше толкова нетърпелив и притеснен, че нищо не си спомняше.
Докато каруцата им бавно се прибираше към Боляровия хан, навън вече се беше стъмнило и постепенно по небето се появиха звезди. Всички хора се прибираха към селата си. Дядо му и баща му си говореха. Яне гледаше звездите и скоро се успокои. Най-накрая се обърна към баща си и дядо си.
- Кога ще се боря на други борби?
- Още си малък! - отговори дядо му. - Трябва още малко да пораснеш!
- Искам да отида на Къркпанарските борби! Искам да се изправя срещу Бимбалови!
- Когато станеш голям като Кая, тогава! - отговори дядо му и се усмихна. Двамата с баща му се смееха. По всичко си личеше, че са доволни от неговото представяне, но в същото време се шегуваха с голямото му желание. После те надълго му говореха да не се възгордява и че следващите му борби ще са много по-трудни. Казаха му, чс трябва много да се грижи с усърдие за подготовката си и не бива да се отпуска и да мисли, че винаги ще му бъде толкова лесно.