Яне гледаше гордо изправената глава на Кара Мустафа и всичко в него му се струваше смешно и някак натруфено. В жестовете на агата имаше някакво театралничене. Той не разбираше това. Мъжът трябва да се държи сериозно и да тежи на мястото си, а не да бъде шут. Той трябваше да бъде или господар и владетел, или воин, или шут, но не всичко накуп. На това го беше учил дядо му. Болярови бяха воини. Те бяха мрачни и сериозни и не обичаха пехливаните, които се труфеха като пауни или правеха жестове като жени. На това учеха всички деца от рода на Болярови-
Ill том “Хайдут
501
V глава “Козбунар
те. “Трябва да има граница между мъжете и жените, така както трябва да има граница между шута и господаря!” Може би затова Кара Мустафа не се харесваше на Яне. Той не отричаше качествата му като пехливан. Турчинът безспорно беше много талантлив борец, но Яне осъзнаваше, че неговата слабост е именно в поведението му, в показността, суетата и липсата на дълбочина. Това бяха слабостите на Кара Мустафа и той паради-раше с тях. Сега Яне разбра колко прав е бил дядо му.
Докато гледаше главата на турския велможа, си представяше всяка извивка на тялото му, всеки негов мускул. Яне запомняше в тялото си, като че ли с душата си, всеки човек, с когото се беше борил. Не напразно монголците казваха, че когато двама души се борят, не само телата им, а и душите им се преплитат. Сега тялото и същността на Кара Мустафа изникнаха пред него. Заедно с това се появи мисълта, че може би именно Кара Мустафа е бил човекът от Истанбул, който го беше обрекъл на заточение. Кръвта му кипна и се качи в главата му. Яне стисна пръчката, която държеше в ръка. От едно дърво си беше направил тънка, права, дървена сопа, нещо подобно на бастун и я въртеше все едно е меч. Скоро щеше да отиде при Диньо, който трябваше вече да е изковал за него меч от ятагана на Кара Мустафа. Яне искаше да си припомни всичко, което беше видял от онези двама мъже в Едирне, преди толкова много време. Беше опитал да накара Божура и Ирис да му помагат, но децата бързо се разсейваха, губеха интерес и на него му беше много трудно да ги накара да му помогнат сериозно. Василка вече беше много стара и също не можеше да му бъде от полза.
Сега Яне го гледаше и изпита желание да изскочи на двора и да даде урок на мъжа, ограбил двете момичета. Беше готов само с тояжката в ръце да се изправи пред него. После обаче се сети, че ако Кара Мустафа го е пратил на заточение, можеше да е разбрал за бягството му и сега да минава да провери дали Яне не се е прибрал. Ако беше така, гой трябваше да спре и да се опита да влезе. Как щеше да стане това, Яне не знаеше. Буря се беше запенила и нямаше да пусне турчина жив в двора на къщата. Българинът се прикри и се доближи до джама, за да може да вижда по-добре. Очакваше да види какво ще се случи, но нищо не стана. Кара Мустафа, без да пророни и думичка, яздейки коня си, отмина надолу. Яне си отдъхна. Скоро Василка се прибра в къщата. Тя беше бясна и цялата трепереше.
- Видя ли го как ни заплашва? Пусто да опустее!
- Видях го! Нещо каза ли ти?
- Не, само ни изгледа - докато говореше, старата жена изля горещата вода от менчето, което стоеше над огъня. Вдигна се пара, а вещерката пусна пилето в горещата вода. Там пусна и главата. Яне гледаше как
Токораз Memo
502
Ятаган и Меч
гребенът и цялата глава загубиха червения си цвят и избледняха, а окото загуби яснотата си. Той се уплаши, че старата жена ще се попари, за-щото видя как тя, без да добави и капчица студена вода, бръкна със сухите си кокаливи ръце при пилето. Явно водата я опари, защого само за миг се дръпна, но след това отново бръкна в менчето и започна да скубе перата. Когато свърши, пилето беше попарено и оскубано. Яне пое пилето от нея и на паралията, с един нож, много сръчно го изкорми. Василка вече беше сложила две менчета над огъня. Старата жена реши как да го разпредели. То не беше голямо и особено след като го изкорми, на Яне се стори още по-малко. Главата и няколко мръвки, като шията и краката, щяха да станат на пилешка супа. Другите мръвки бяха сложени да заврат. Една част от тях щяха да станат на лучена яхния, а другите щяха да бъдат запазени за по-късно. Така това пиле щеше да изхрани четиримата поне десетина дни и като че ли Василка беше малко по-спокойна. Яне гледаше как жената белеше и режеше на ситно лук за яхнията и от очите му потекоха сълзи. Той се усмихна. Беше преживял много неща, от очите му не се беше отделила и сълза, а сега плачеше. В този момент чу детски рев от двора. Вратата се отвори и там застана Ирис. Забрадката й беше паднала някъде и гя плачеше.