- Бабо, бабооо! - проплака тя и избърса сопола от нослето си. - Пък Божура не ми дава кученцето!
Яне скочи на крака. Това, че беше видял Кара Мустафа, а после и готвенето, го беше накарало за миг да забрави за двете деца и кученцето. Излезе на двора. Видя Божура, която стоеше на място, а Буря се въртеше около нея, като че ли си играеше. Тя беше висока колкото нея, но много по-тежка.
- Божуро, веднага пусни кученцето! - строго каза Яне.
Момичето бръкна в пазвата и извади малката скимтяща топчица. Яне
виждаше, че Буря няма намерение да наранява момичето, но все пак се притесняваше. Беше виждал как кучката убива хора и прекършва врата им с едно стискане на здравите си челюсти, не искаше даже да си помисля, че нещо лошо може да се случи на момичетата. Скара се на Божура. Не пропусна възможността да се скара и на Ирис. Забрани им да влизат в плевнята и последван от Буря отиде да върне черната скимтяща топчица в топлата слама. Кученцето едва ли осъзнаваше какво става. То все още беше със залепнали оченца. Така слепичко, то се ориентираше само по миризмата. Постави Ураган в сламата. Буря го следваше. Струваше му се, че през цялото време чувства нейната благодарност. Като грижлива майка, със завидна точност, голямата кучка почисти козинката на Ураган. Така тя премахваше миризмата от хора по малкото си. След това се сви и внимателно легна върху кученцето. Без да го
Ill том “Хайдут
503
Vглава “Козбунар”
натиска, тя го скри под себе си, за да го брани и в същото време да го топли. Яне наблюдаваше милата гледка. Спомни си как и къде беше намерил Буря, а сега тя вече беше майка.
Яне излезе и отиде да се скара още веднъж на момичетата. Вместо това обаче Ирис го чакаше с разплаканите си големи очи. Когато го видя, тя се втурна към него и го прегърна. Тъй като беше много по-ниска, прегърна само крака му.
- Яне! Яне! - извика тя, като че ли не го беше виждала от много време. Той гледаше русата й косичка и най-красивите очи на света, събрали в себе си всички цветове на дъгата. Знаеше каква хитруша е малката. но я остави, за да види какво ще поиска.
- Бате Яне, аз те обичам! Като порасна ще се ожениш ли за мен? Ти си най-добрият човек на света!
Яне безпомощен погледна към Василка. Старата жена му направи жест да не се поддава на “лисичите” номера на детето, а на нея й се скара. Божура гледаше тъжно всичко това. Яне забеляза тъгата й, но не се сети какво да й каже и как да я успокои. А и какво щеше да си помисли Василка: “Отърва се от едната, отиде при другата!”
Празниците се нижеха един след друг - Никулден, Бъдни вечер, Коледа, Стефановден, Нова година, Василовден, Иордановден, Ивановден, Антоновден, Атанасовден… Зимата започна бавно да се изнизва.
Постепенно Яне беше възвърнал старата си форма. Той се упражняваше, но сам му беше много трудно. Сети се за зимите, които беше прекарал със своя приятел, в сърцето на планината. Искаше да отиде да види Диньо и да вземе меча. Беше му поставил важна задача и очакваше вече да я е изпълнил. Зимата беше люта и Яне не посмя да пусне нито един гълъб, от малкото, които бяха останали при Василка. Искаше лично да отиде и да се убеди какво става със Сотир и Кара Тозю. При първа възможност щеше да тръгне да се види и е Циганара, а по пътя щеше да мине и през Бачкьой. Чак после щеше да отиде да види близките си в Боляровия хан, за които беше мислил толкова много, докато беше лежал в Диарбекир. Може ли да е толкова близо и да не отиде да ги види? Това щеше да бъде втората работа, която щеше да направи при пукването на пролетта.
Все по-често, както си седеше, Яне си повтаряше текста на “Кесиджи китаб”. Някога беше смятал, че като излезе от кауша веднага ще запише текста, който беше измислил. Ето, сега беше на свобода, но нещата вече не му се струваха такива, каквито ги беше мислил в Диарбекир. Сега се замисляше как да запише думите. На какъв език? Дали владееше достатъчно добре езика, за да може недвусмислено да предаде значението на думите? Щеше ли да се справи сам? Откъде да вземе мастило и листи? Как да го оформи - като свитък или като книга?
Токораз Memo
504
Ятаган и Меч
Тези мисли не му даваха мира. Чак сега разбра, че нещата съвсем няма да са толкова лесни, колкото му се бяха стрували в Анадола. Той стоеше и понякога по цели дни и нощи мислеше. Дали да не отиде в Истанбул? Знаеше, че там има много преписвани и хора вещи в оформянето на документи, книги и трактати*. Яне беше чувал, че освен огромния брой писари в Истанбул се намира и специална канцелария на миниатюристи, които изпълняват поръчките най-вече на падишаха. Защото китабът, освен да бъде написан, трябваше да бъде илюстриран и украсен. Това сигурно нямаше да е лесно, нито евтино. Колко ли щяха да искат султанските миниатюристи и дали въобще щяха да искат да го нарисуват? Това щеше да означава да прочетат текста. Яне не искаше друг освен него да чете текста на китаба. Това беше тайна! Той искаше да запази в тайна и трите трактата, които беше решил да напише.